Ще има ли война за Нил?

Египет заплаши Етиопия с възможна война, ако властите в Адис Абеба продължат с плановете си за изграждане на язовир, който да улавя водите на река Нил. Пред подобни планове има няколко обективни пречки – на първо място между Египет и Етиопия стои една държавa – Судан, както и 1000 километра разстояние. Египетската армия не е известна с висока боеспобност дори в отбрана (справка войните срещу Израел), а възможностите и да нанесе удар (макар и само въздушен) по етиопска територия са по-скоро хипотетични. Дори и Кайро да привлече на своя страна архи-врага на Етиопия – Еритрея, отново е трудно да си представим успешна война, която да преустанови язовира. Да не забравяме малкоизвестния факт, че етиопската армия получава подкрепа (обучение, логистика, разузнавателни данни и вероятно и оборудване и въоръжение) от Израел. Не на последно място (от наша гледна точка), населението на Етиопия е съставено главно от православни християни, докато Египет е съставен главно от мюсюлмани сунити, които заплашват дори местните копти-християни.

Въпросът в случая е друг – наближава ли ерата, в която водата става по-ценна от петрола? Етиопия е с бързо увеличаващо се население, което приближава 100 милиона, Египет също има подобен брой жители и водата като ресурс става все по-необходима. Подобна ситуация всъщност има и на Балканите. От България водят началото си поне пет реки, чийто потенциал за напояване изтича в Гърция и Турция. По ред:

1. Струма – след язовир Пчелина тази река тече до още близо 150 км до Гърция, без нито едно водохващане. По време на правителството на БСП, начело с Жан Виденов през 1995г. България подписа договор, с който се задължи да пропуска към Гърция определен годишен отток, който е фиксиран дори и в сушави години. Това важи главно за реките Струма и Места, на които има изградени огромни язовири, веднага след границата. Заради това България получава “обещание” да бъдат отворени нови КПП-та (освен Свиленград и Кулата) при Илинден, Златоград, Рудозем, Маказа и Ивайловград. Първото от тези КПП беше отворено през 2005-та, 10 години след “обещанието”, а Маказа и Рудозем са още на “stand by”. Гърция отвори границата, след като в процеса на преговори за присъединяване на България към ЕС успя с византийски номера да наложи всички свои искания, включително и потвърждаване на ангажимента, че България няма да строи язовири на Места и Струма. Време е този ангажимент и споразуменията с Гърция да бъдат денонсирани.

2. Места – няма нито един язовир на българска територия, целия дебит на реката отива в Гърция, където има изградени два язовира след границата.

3. Марица – по течението на тази река няма нито един язовир, макар, че по течението между Харманли/Любимец и Свиленград би могло да се изгради такъв.

4. Тунджа – има два язовира в горното си течение – Копринка и Жребчево, в долното си течение има план за изграждане на язовир за който Турция иска да бъде съвместен. Интересът на България от подобен “орташки” язовир е нулев, ако ще залива българска територия, и стената му трябва да е в България.

5. Бяла река – принципно може да се изгради язовир след с. Долно Луково, макар и да е спорно въздействието върху защитените територии там.

Един голям проект, който трябва да бъде решен е хидро-възел Никопол-Турну Магуреле, който ще е язовир на река Дунав. Там стои въпроса с евакуацията на долната част на град Никопол, който ще бъде залят, както и заливането на големи площи обработваеми земи. От друга страна, електрическият потенциал на този проект си заслужава внимателното му обсъждане и в 21 век.

Това са само големите язовирни проекти, малките (като например язовир Раянци) изискват просто управленска воля. ВЕЦ и язовири в 21 век значат едно – електричество и вода, и двете неща ще са дефицит отсега-нататък.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.