е свалено правителството на Александър Стамболийски. Това е правителство на БЗНС, които два месеца преди това са спечелили над 200 места в парламента и чувството им за власт е неограничено.
Създаденият месеци преди това Военен съюз спасява България от едно бъдеще, което изглежда доста мрачно – някаква селско-оранжева диктатура, която бие опозицията, унижава “гражданята”, интелигенцията и военните и е решила да върне България в средните векове. Единствено решителната намеса на проф. Ал. Цанков, който като политически лидер поема отговорността за извършения преврат и представя на цар Борис Трети ултиматума за съставяне на ново праввителство, предотвратява това. Зверското убийство на Стамболийски от чета на ВМРО може да се причисли към графата лично отмъщение, с каквито е пълен българския политически живот. Ползата от този преврат е безспорна, като се има предвид тресавището, в което е затънала политическата система тогава.
Днес, 90 години по-късно, политическия и парламентарен живот изглежда блокирал по същия начин, по-който е блокирал през май 1923г. Никакви смислени идеи не намират своя път към хора, които са обзети от комунистически реваншизъм и желание за плячкосване. Парламентарния кворум отразява желанията на не повече от 20% от хората в страната, при това с убеденост може да твърдим – най-необразованите и неинтелигентни 20% от “матр’яла”. Проблемът е, че не се вижда нищо подобно на проф. Цанков и Военния съюз – явно безвремието ще продължи да битува.
