Положението в парламента очевидно излиза извън контрол – поне извън контрола на новата коалиция 2 и 1/2. Борисов обяви, че ГЕРБ напуска парламента и обяви, че те си остават първа политическа сила, избрани с гласовете на над милион българи – нещо което коалицията на Гея§Бея§Злодея се опитва да омаловажи. След като гласуваха не повече от 55-60% от избирателите, от тях близо милион останаха непредставени в парламента (непреминали 4%), сега в парламента останаха избраниците на само 1.5 млн. български граждани – уверено можем да кажем, най-ниско образованата и неинтелигентна част от електората, но за сметка на това най-искащата и най-кресливата. Това са откровени фашисти, етнически ориентирани елементи, хора от долните социални слоеве, очевидно разчитащи на помощи и административно вдигане на доходи. Ако избирателите на АТАКА, ДПС и БСП бъдат събрани в една зала, много е вероятно да избухне масов бой, подобен на този. Феновете на АТАКА вероятно трудно разбират защо Сидеров се репчи на Московски и Атанасова, а подминава като малки гари стоящите пред него аги на ДПС. Самият Сидеров все пак внимателно избягва да се конфронтира с физически по-силните от него Борисов или Пеевски и налита на хора, явно по-слаби от него.
Волен Сидеров се намира в трудна ситуация – съзнава, че държи ключ за падане на правителството и предсрочни избори, но не знае как да го изтъргува, без много да се разчуе. Затова е изключително изнервен от твърденията за нова Тройна коалиция и затова не смее да консумира публично плодовете от политическото си кръвосмешение. Засега играе благосклонен пас, като се самоопределя като контрольор и заплашва да е нечий кошмар. Избягва да заплашва с нови избори, защото знае, че новите избори са най-голяма заплаха за него – АТАКА може и да не влезе, подобно на РЗС, или може да влезе заедно с партията на Валери Симеонов, което ще лиши Сидеров от важни коалиционни качества. Сидеров натяга струната, но внимава да не “предобри”, защото скъсана струна е загуба и за него. Той очевидно не иска постове, които няма и да получи, заради имиджа на БСП в ПЕС, но и не иска заради нежеланието да носи отговорност. Така може да е полу-опозиция на всички, в т.ч. и на себе си, и да се ползва от опциите на парламентарното си пасуване.
БСП и ДПС трудно скриха радостта си в нощта на 12 май, когато ясно показаха на избирателите си, че са двете лица на една и съща монета. След като блокираха ГЕРБ, включително и с парламентарните врътки с кворума, двете партии успяха да излъчат “правителство на магията”, чийто хоризонт и те не виждат по-далеч от една година, а реалистично знаят, че то може да не изкара и до зимата. Това е и причината за всички изговорени оправдания за тежко положение и липсващи пари – социалистите нямат особено намерение да правят реформи, те просто ще преливат пари от един сектор в друг, с идеята да запазят електората си в “най-добра” форма – беден, гладен и на студено, като разбира се посочат дежурния виновен за това – ГЕРБ, преди това беше Иван Костов. Начинът по който си делят областните управи е показателен – ДПС искат поне 8 областни управи и то в области, където няма много турско население, за да могат да правят каквото си искат върху чуждата рая. Областния управител е фигурна с голяма степен на анонимност и големи правомощия. Това като резултат води факта, че много от действията на областен управител като бившия на Добрич от квотата на ДПС, който успя да извърши един куп незаконни заменки на земи от държавния горски фонд, се пишат директно на правителството, което носи по-скоро косвена отговорност, че е допуснало подобен човек на поста. ДПС защитава всичките си кадри, обвинени в кражби и корупция, с мотива, че се извършва чистка и етническо притискане, което измества фокуса от чисто криминален, в права и свободи.
