Още не е изтекъл и месец от изборите и това правителство направи достатъчно, за да може да си ходи, а на членовете му да бъдат повдигнати и различни обвинения – от държавна измяна до обикновенно вредителство. Точно вредител може да бъде наречен Пламен Орешарски, който публично обезсмисли усилията на България да се защити от руските съдебни искове, като заяви, че руснаците ще спечелят. С подобна защита и най-калпавият съветски адвокат може да спечели дело не за 1 млрд. евро, а за 10 млрд., с каквито си поиска аргументи. Поведението на Орешарски може да се квалифицира като юридическо безумние и медицинско малоумие – никога не съм имал високо мнение за този бобовдолски гений. Явно съветниците му от Комунистическата партия са пропуснали да му кажат, че досега няма случай, в който Русия да е печелила в европейски арбитраж, а дори обратното – преди десетина години една швейцарска компания успя да осъди руската държава и дори наложи запор върху руски изтребители на авиосалона в Бурже – тези изтребители излетяха незаконно и се прибраха в Русия, само защото Германия отказа да ги свали. Това беше и остава юридически провал на Русия, но беше отчетено като голям героизъм от местните патриоти. Дори и да предположим невероятния факт, че руснаците спечелят в съда за цялата сума, това не им гарантира, че ще си я съберат, а камо ли че ще успеят да придобият НЕК като актив по силата на принудително вземане – Русия не може да приложи никакви принудителни действия извън границите си.
Дори и да загуби в Арбитражния съд, България има огромни лостове за влияние срещу Кремъл и трябва да ги използва в своя полза – изцяло. Всякакви искания на Москва за отмяна на мита и нетарифни ограничения в търговията с ЕС могат и трябва да бъдат саботирани и блокирани от София, всеки опит на Русия да получи облекчение на визовия режим трябва да бъде париран и осуетяван. Визите на притежателите на имоти по българското Черноморие могат да се анулират и повторното им издаване да се забави и оскъпи максимално. Руснаците може и трябва да усетят, че в отношенията си със страна от ЕС са и винаги ще са губещи. Може да се потърсят и общи мерки с Естония, Литва и Латвия, както и Полша, които също са обект на руски натиск и изнудвания и практически да се изолират стремежите на Русия да влиза в договорки с Франция и Германия със един кордон – от Балтика до Черно море, който да постави основата на Realpolitik спрямо една анти-европейска сила. България трябва и активно да изобличава опитите на руските служби и агенти да прокарват влиянието си и да прилагат тактиката на “купени протести”, като и обяви за персона нон грата поне 60% от руското посолство.
Отново днес, човекът, който стана външен министър без сам да знае защо, направи нещо, което може да се квалифицира като малоумие или предателство. След като през март България обяви Хизбулла за извършител на атентата в Бургас, сега след заплахите от страна на тези терористи София отстъпи в твърденията си. Това показа нещо изключително – позицията на страната се влияе от заплахи и терористични актове, на които правителството няма смелост да противодейства. В лицето на Вигенин България показа на Близкия Изток едно бяло и меко дупе, а приятелите на Башар Асад знаят как да постъпват с такива – използват ги по предназначение. Разбира се, винаги е възможна и хипотезата натиск от Москва – отслабването на Хизбулла, ще отслаби и Асад, а това е вариант, който Кремъл не желае да допусне. И в двата случая Вигенин е постъпил като предател и вредител.