От Gezi park до Орлов мост

Протестите в Турция и България определено имат общи черти – в рамките на няколко месеца те имат потенциала да пренаредят политическия пейзаж в тези две страни. Ако за България изглежда нормално една партия да не може да управлява повече от един 4-годишен мандат, то нарушаването на хегемонията на Ердоган и неговата ислямистка партия изглеждаше невероятно. Все пак, срещу АКП се изправиха млади, образовани и проевропейски мислещи хора, докато нейния дълбок резервоар от привърженици е в малките села и градчета далеч отвъд Босфора. Аналогията с БСП тук е повече от очевидна – за БСП гласуват хора от т.нар. пролетариат и селски маси – нискообразовани и такива, които имат очаквания държавата да “им даде” – най-вече пари за живеене.

Подобно и на България, от протестите в Истанбул искат да се възползват основно опозиционните партии, които обаче срещат същият хладен прием сред протестиращите, както и в България през март. Размърда се турския Волен Сидеров – Девлет Бахчели, който нарече Реджеп Таийп Ердоган “безмилостен диктатор” – тук Сидеров обвини от трибуната на парламента Бойко Борисов, че насажда страх и говори с езика на омразата. Кемал Кълъчдароглу, лидера на социалдемократите, заменил на този пост емблематичното име за турската политика Дениз Байкал, подобно на Станишев през март вижда в тези протести своя момент да детронира “падишаха” Ердоган и да му попречи в плановете да превърне Турция в президентска република, която да оглави.

Разбира се, подобни аналогии са и твърде произволни, като се има предвид, че в Турция има фактори, които не присъстват в България (армията), както и че в сегашния момент от това кой ще спечели, зависи твърде много и бъдещия път на Турция – към Близкия Изток или към ЕС. Ако протестите не отслабят Ердоган, то пътя към превръщането на Турция в наследник на Османската империя изглежда отворен. Ако кемалистките националистки сили вземат превес, Турция може да се върне на светския си път на развитие. И двете неща изглеждат еднакво несигурни и далечни. Поне от Орлов мост.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.