На днешния ден преди 100 години едно решение “ва банк” на тогавашния цар Фердинанд поставя началото на низ от национални катастрофи. В нощта на 16-ти срещу 17-ти юни 1913г. българските войски – 2-ра и 4-та армии правят опит да изтласкат сърбите и гърците от спорните земи в Македония. Това е втора стратегическа грешка след първият неуспешен опит за щурм на Чаталджа, който иска да удовлетвори амбициите на Фердинанд за влизане в Цариград и настройва срещу себе си Гърция (която бленува за Византия и след този момент ясно застава със Сърбия срещу България) и получава нота от руския цар, че завземането на Цариград от българските войски е неприемливо за Русия. Този “жълт картон” не е взет предвид при решението за атака от 16 юни, което завършва с логично поражение на всички фронтове – Турция нарушава току-що сключения мирен договор и си връща Одринска Тракия, Румъния напада в гръб и достига без съпротива до София, като иска Южна Добруджа за компенсация за голямото “разширение” на България. Това предопределя и поведението на София при избухналата само година по-късно Първа Световна Война. България не може да подкрепи Сърбия при никакви условия, което прави участието на страната на Централните сили практически неизбежно.
Днес, точно сто години след онези съдбоносни дни, изборът е не по-малко важен. Опитът за държавен преврат, който мафията в лицето на ДПС направи с овладяването на ДАНС, няма да престане, ако хората приемат театралното отстъпление на Пеевски за реално. Групировката около Цветан Василев има финансов и медиен ресурс, който се опитва да прелее в окопаване във властта. Тази ОПГ е марионетна структура на анти-европейски и анти-български сили като Русия и Турция, които искат да добият своето влияние в ЕС, където иначе нямат шанс да прокарат интересите си. Точно това не бива да се допуска в България. Днешния избор може да е по-съдбоносен от този между Антантата и Централните сили.
