Забелязва се едно сегментиране и дори “продуктово позициониране” на т.нар. февруарски и сегашните юнски протести. Ще си позволя да дам оценка и да класифицирам двата протеста:
Факт е, че хората на протестите са различни, както и че посланията бяха различни. Но, за Бога (или по дяволите) то и времето е различно! Тогава беше люта зима, а сега е жарко лято. Тогава настроенията бяха зимно-минорни, в унисон с късия ден, сега всичко е лятно-мажорно, в съзвучие с дългото слънцегреене. Тогава много хора получиха изключително коварен удар под кръста – хора, които се лишават всекидневно от необходими неща само за да оцелеят в рамките на бюджета си от 300-500 лева месечно, получиха чудовищно-необясними сметки за ток през януари. Това, съпроводено със заплахата, че ако не платят навреме, може да доведе до спиране на тока през студени месеци си е почти като заплаха за смърт и така беше разчетено от хората. Те излязоха, водени от отчаянието си и страха си. Повишените с 13% през 2012-та цени на тока доведоха до поскъпването му не с проценти а в пъти за доста потребители, което никое ЕРП не успя да обясни смислено, а това остави впечатление за поредната измама у хора, които са лъгани всекидневно с повод и без повод. Печален факт е, че недоволството на хората беше яхнато от съмнителни водачи като Янко Петров, Ангел Славчев и Дудев, които обслужваха съвсем различна структура и имаха роля да разводнят исканията, до степен да станат глупави и смешни – особено за “гражданските квоти във властта”, които никой не успя да формулира.
Сегашните протести изкараха от черупките им хора, които нямат проблем ако тока се повиши с 15%, и като цяло имат бизнес и работа, които им дават някакви стабилни, макар и спадащи доходи. Това са хора, които принципно нямат време за “глупости”, както се определяха протестите на париите през февруари. Четири месеца по-късно тези хора вкараха протестите в дневния си ред и са редовно там. Защото за четири месеца видяха, че може лесно да загубят всичко спечено и постигнато досега с труда им и държавата да се върне в безизходицата на 1997-ма, ако си замълчат и този път. 2013г. ще остане първата година в новата история, в която улични протести два пъти свалят правителства, и два пъти се провеждат парламентарни избори. Някои уроци се учат по трудния начин.
