20 юни удари дъното

Тази сутрин дъното се случи пред очите ни. След като в предишните дни подземието се опита и почти превзе ДАНС и МВР (зам. м-р от СИК), днес говорителя на това подземие си позволи да провали началото на свикания от Президента Консултативен Съвет по Национална Сигурност. Името на този говорител е Волен Сидеров и дори Операта заяви, че не го желае за съсед. Под видимо изумения поглед на Михаил Миков и в съседство с партньорите си Местан и Станишев, Сидеров си позволи да отправя кръчмарски подвиквания към Президента, явно опиянен от чувството си за безнаказаност, което му дава имунитета. “Какво, какво ще ме изгоните ли?” бяха реплики, достойни за  любимите на Сидеров заведения, където вероятно биха го помолили да напусне, ако се държи по подобен начин, без оглед на депутатския му имунитет. Това подсказа на героите от подземния свят, наети от Сидеров да стоят пред централата му срещу храна и 70 лева на ден, че техния типаж е достойно представен в етажите на властта. Тези хора, чието образование е никакво (независимо от това дали имат, или нямат дипломи) извън престоите им във фитнес зали и килии за задържане, разбират от подобна реторика “ти мене уважаваш ли ме”? За тях е лесно разбираемо понятието “колониални фирми” (както за бабите им е било лесно разбираемо “колониални стоки”), които ограбват българите. За тези яки бичмета ограбването е напълно нормално, но когато го вършат те от свое име и за своя сметка. Точно това им обещава Сидеров (който обещава всичко на всеки) и в добавка плаща пиците, които те ядат на тротоара на Раковска.

Далеч по-показателно беше поведението на Станишев, който поиска от Плевнелиев да отстрани медиите. Шефът на БСП, който режисира договорките със Сидеров, вероятно не желае медиите да регистрират това поведение на човека, на който плаща. Това не от чувство за катарзис, който Станишев щедро демонстрира напоследък, а заради осъзнаването, че от подобно поведение страда партията му, която след съюза си с фашистите на Сидеров може да бъде наречена национал-социалистическа.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.