Студената война се върна

Този извод се налага в последния месец и в момента не се наемам да кажа кога тя ще приключи или дали ще стане гореща. Ако съдим по предишната Студена война, тази може да се проточи около десетилетие поне, освен ако Западът не даде по-рязък развой на събитията, наречени санкции срещу Русия. Все пак, санкциите не трябва да са много резки, за да не ескалират във военни действия и някой луд военачалник да не “предобри” с натискане на един голям червен бутон и да нулира играта.

Важно е обаче едно – Западът да не отстъпва от икономическите санкции и да използва удобния случай да преформатира енергийната си зависимост от Русия. Защото ако 30% от доставките за ЕС са от Русия, то за Русия 80% процента от валутните постъпления, между 60-80% от храните идват от ЕС – ясно е, че при едни санкции руснаците доста бързо ще се върнат с години назад, в добавка към визови ограничения, които биха ги държали зад новата “Желязна завеса”.

За България е важно да не допуска да бъде слабо звено в политиката на ЕС и НАТО срещу Русия и да не допуска про-руски сили да определят външната политика на страната. Важно е най-накрая да се изградят нужните мощности и тръбопроводи, за да не зависи вноса на енергоносители от това дали в Киев се бият и дали Кремъл окупира Крим. В крайна сметка, дори и с отлични отношения към Русия, ако Украйна прекрати транзита на руски газ, България е “опять в жопу” – буквално. Освен това, България, заедно с Полша, Украйна и Румъния са де факто бариера пред всички отношения на Русия със страните от Западна Европа и би трябвало София, Букурещ, Киев и Варшава по-ясно да дефинират и да защитават общия си интерес спрямо Москва, а дори и срещу други страни от ЕС, които са склонни да ги пренебрегват. Украйна е стратегически партньор на България в Източна Европа и ако София помогне на властите в Киев да се освободят от руската хватка, това ще се възвърне стократно в бъдещето. Друг подобен съюзник за България в този регион е Грузия – огледално разположена на източния бряг на Черно море, притисната и лавираща между Турция и Русия. Влизането на Украйна и Грузия в НАТО и ЕС би погребало окончателно руското настъпление срещу Европа. Ако се подпомогне влизането на Молдова в ЕС и НАТО, това би подсилило позициите на Румъния, която би имала стимул да подкрепя повече България на регионално-балканско ниво.

България може да се погрижи да профилактира руската диаспора на територията си и лицата с нередовни документи да бъдат експулсирани. Да се проверят отново раздадените на руснаци български паспорти и да се намали числения състав на руското посолство в България – без съмнение това посолство развива активна анти-българска дейност в последните години.

Необходимо е да се погледне и след края на санкциите – независимо дали Русия се разпадне, или остане в същите си територии, българския бизнес може да проникне там през други, по-удобни юрисдикции – Гърция, Кипър, Италия, Германия. Ако бъдат наложени ограничения за технологичен трансфер и обмен, както и финансови ограничения, България де факто ще се намира на границата, където този обмен на технологии и финанси ще е принципно най-възможен. Оттук до повторение на юго-ембаргото и укрепване на транс-национална престъпна мрежа е една крачка, което налага българските служби да бъдат поставени под стриктен НАТО-вски контрол – с превантивна цел. Вероятно и в момента руската разведка прави опити да пробие и тези опити сигурно са съсредоточени в най-слабите звена, каквото България е – с правителство от комунисти и бандити, които правят откровени про-руски изявления, както и с корупция, която разяжда държавата от години. Сега има реален шанс на това да бъде сложен край.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.