Днес, след “рашисткия” устрем на първомайските манифестации в Донецк и на други места в Източна Украйна, и след месеци на повтаряне на едни и същи тези от кремълската пропаганда, става ясно едно – Путин предстои да атакува. Много е вероятно да го направи в навечерието или веднага след сакралния комунистически празник 9 май, когато ура-настроението на колорадските сепаратисти ще се е пренесло и в самата Русия и разумните гласове (доколкото ги има) ще са затихнали в общия вой на надигащия се руски фашизъм. И в момента гурута на путинската пропаганда като Е. Кисельов, А. Дугин, Е. Лимонов и Антон Коробков говорят в прав текст как ще превземат Киев, защото това е…русский город, как бандеровците ще бъдат гонени до Полша минимум, а тези които останат ще преживеят Голомор-а отново. Това в добавка към ядрени заплахи към НАТО и Запада като цяло и идеология, основана на примитивизма.
Струва си да се обърне внимание на това, след като Западът проспа цялата тази реторика, водена от Путин от 2005-та насам. Тогава той в прав текст заяви, че разпадането на СССР през 1991г. е най-голямата трагедия на 20 век, както и грешка, за което обвини Западът и САЩ, които според него не спазили договорките да зачитат “правата” на Русия в Източна Европа. Това беше ясен знак, че предстоят активни действия по възстановяването на този СССР, което пък би било най-голямата катастрофа на 21 век, ако влезем в реториката на Кремъл и бъде допуснато. Последва отказът на НАТО (за което са виновни основно Германия и Франция) да покани Грузия и Украйна за членове през 2008г., което беше разчетено от Кремълския самодържец (тогава временно премиер) като слабост и Грузия получи война и окупация на 20% от територията си. Това не предизвика никакви санкции и куражът на Путин нарастна, наравно с приходите от газ и петрол. Неговата цел винаги е била да подчини Украйна.
Планът за подчинение беше за малко отложен по време на мандата на Виктор Ющенко, който беше заменен от протежето Янукович и планът за “купуване-завземане” на Украйна влезе в сила. Използването на сила срещу Майдана беше след пряк ултиматум от Русия за “нормализиране в Киев” за да се отпусне следващият транш пари. Нормализиране на московски език значи – изринете площада и резултата беше над 100 убити на 21 февруари.
След като загуби Киев (според Кремъл временно), Путин взе мерки да поправи една “несправедливост” спрямо Русия – окупира Крим. За целта си послужи със смесица от войска и “референдум”, който и по стандартите в Северна Корея би бил недемократичен. Постигна три цели – тества реакцията на Запада за една бъдеща окупация на цяла Украйна, повдигна западащия си имидж в самата Русия като цар-батюшка-обединител и сложи мина под бъдещото развитие на Украйна.
Това което предстои е нахлуване под една или друга степен в Украйна и най-добрия ход на НАТО е да ангажира колкото се може повече войски на руснаците в това. Тези войски следва да бъдат обезкървени и бити от украинската армия с цел да понесат възможно най-големи загуби – за целта украинците подобно на муджахедините в Афганистан трябва да получат всякаква военна помощ от САЩ и НАТО. Колкото повече войници се връщат в Русия в ковчези, толкова повече руснаците ще осъзнаят в какво са се забъркали, както и че украинците вече ще ги гледат като враг – без никакви илюзии.
Трябва да се вземат мерки за обезценяване на рублата, намаляване на цената на петрола, както и спиране на всякакви търговски и транспортни връзки с Русия, докато е под контрола на сегашната власт. Да се подпомага изтичането на капитал оттам, както и да се пресекат всякакви източници на твърда валута към територии под контрола на Кремъл също е добра идея.
Струва си да се смекчи реториката към съюзниците на Москва – Беларус и Казахстан, като им се покаже риска да бъдат окупирани (който те съзнават добре), както и ползите, ако се отдръпнат от Москва. Подобен ход би бил болезнен за режим, който се опитва да подкопае други държави, като се възползва от слабостите на демокрацията и отворените им общества.
ЕС веднъж завинаги трябва да замрази всички руски транспортни и енергийни проекти на територията си и да не разрешава на компании от чужди страни да държат акции от важни проекти за съюза – в случая с България – спиране на Южен Поток, докато той не стане 100% български и отворен за доставчици отвсякъде. ЕС трябва да купува газ директно от Азербайджан и Туркменистан и да иска от Русия да го транзитира, без допълнителни условия от страна на Кремъл.
Дори и да не нападне повече с военна сила Украйна, окупацията на Крим има потенциала да загроби руската икономика и Западът не трябва да се бои да го стори – една слаба Русия е отлично допълнение за ЕС.
