Накъде след Крим?

Или мерки, които биха ударили наистина силно руснаците в това, което най-много ги боли – самочувствието.

След днешните новини, че руска армия е готова да прегази Украйна, за да анексира Приднестровието, не трябва да има съмнения в това, какво е готова да на направи групировката в Кремъл, за да затвърди “успехите” си. Реки от кръв не биха я спряли – това вече се е случвало многократно и винаги руската окупация е била представяна като “Освобождение” – и по време на Гражданската война през 20-те години на 20-ти век, и по време на ВСВ, когато отстъплението и настъплението срещу Вермахта е главно за сметка на милиони убити украинци – войници и цивилни.

И така, списък с мерките:

– вкарване в забранителния списък на всички министри и висши чиновници на Кремъл, всички депутати в двете камари на руския парламент, всички журналисти подкрепящи окупацията и обявяване на готовност списъка да се разшири. Имената на Путин и Алина Кабаева също трябва да са там – забрана за излизане от Русия в посока западна страна.

– отмяна на Световното първенство по футбол в Русия през 2018-та, както и планираните стартове на Формула 1 в Сочи. След провала на Запада да бойкотира Олимпиадата, време е да ударят по самочувствието на Кремъл за спортни постижения – там ще боли.

– Забрана за всички самолети и кораби с руска регистрация, както и такива идващи от руски летища и пристанища, да кацат и акостират в страни от НАТО и ЕС. Това е мярка, която ще унижи много руснаци, както и ще нанесе големи щети на търговията с Русия, което ще е огромен минус в доставките дори на основни стоки за пазарите. За Запада няма да е особен проблем да пренастрои търговията си така, че Русия да бъде изолирана – въпрос на политическа воля.

Не трябва да се допуска Русия да привлече на своя страна страни като Индия, Китай и Бразилия, и да формира антизападна ос на злото. Западът има методи за въздействие в тези страни и не трябва да се свени да ги използва – особено в Китай.

Заслужава си да се разколебае доверието в Москва в най-близките и съюзници – Беларус и Казахстан, които явно с недоверие гледат какво се случва с тези, които не са угодни за Кремъл. Това недоверие трябва да се подхранва и засилва.

 

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.