На 9-ти май 2018-та

Тук ще си позволя да направя едно малко фриволно предсказание за бъдещето, като се опирам на някои исторически факти и аналогии от последните сто години.

След като Русия положи всички усилия да дестабилизира и разпадне Украйна през 2014-та година, светът посрещна 2015-та с доста напрегежение по границата ЕС-Русия. Беларус и Казахстан внимателно следяха действията на Путин в Украйна и вадеха изводи за собствена употреба, които не бяха успокоителни. Митническия съюз забуксува и всъщност Минск и Астана искаха от Кремъл само едно, за да стоят в орбитата на Москва – дотации, субсидии, петрол и газ. Това за Путин значи пари в добавка към гнойната пъпка, която беше управлявания от бандити Крим за руския бюджет. Разходите за доставка на електричество и вода, както и започналия строеж на мост надминаха 5 млрд. долара само в първата година от кремълското владичество в Крим.

Междувременно Украйна затвори окончателно границите си с Русия, като въведе и пълна блокада за проруския анклав в Молдова, наречен Приднестровска република. В източните области на Украйна се водят боеве, в които армията на Киев и сепаратистите си разменяха удари и жертвите растяха. Русия инфилтрираше района с доброволци и оръжие, а НАТО предостави на украинците военна и разузнавателна помощ, плюс икономически дотации за правителството в Киев. Изборите от 25 май бяха излъчили президент и правителство, които Москва така и не призна, което доведе до нова вълна от санкции от страна на ЕС и САЩ срещу Кремъл. Президентът Путин беше вече начело на списъка на лица, за които има лични санкции, а 500-те най-големи руски предприятия в практически всеки сектор бяха блокирани от всички връзки на Запад. Транспортните връзки бяха преустановени, а най-важния продукт на Русия – газът, не се изнасяше към ЕС. Така приходите в руския бюджет спаднаха практически наполовина само година след тържественото приемане на Крим в състава на федерацията.

През 2015-та започнаха и вътрешни бунтове в Русия – надигнаха се затворниците в няколко колонии и затворени района, оставени без храна. Те избиха охраната и в продължение на седмици владееха положението в няколко града. Някои дори обявиха независимост от Москва и поискаха асоцииране с ЕС. Тези бунтове бяха потушени с много кръв и зверства, но това окончателно разруши имиджа на режима в Кремъл, Путин беше приравнен официално до нивото на съюзника си Башар Ал-Асад. Последния изпрати сирийска бригада в помощ на своя приятел и брат. Тази бригада беше използвана в потушаването и на бунтове в Кавказ, където практически се надигнаха всички местни републики с искане за независимост. Много от сирийците в бригадата преминаха към бунтовниците, което удари по имиджа на Асад в очите на Кремъл и отношенията Дамаск-Москва охладняха.

Инфлацията през 2016-та достигна 300%, достъпът до Интернет беше окончателно цензуриран от РосКомНадзор, а правомощията на ФСБ да арестува и съди заподозрени бяха утвърдени с указ на Путин. Последните останки от демокрация си отидоха със смъртта на последния редактор на Новая Газета в лагер в Колима, където бяха и други дисиденти. Руската икономика потъна в рецесия и бедността от 90-те години на 20-ти век се върна отново.

В тази ситуация положението стана нетърпимо и Путин се реши на отчаян ход, вместо да чака логичния си срив. Окуражен от различните сигнали в ЕС, където страните страдаха от санкциите срещу Москва в различна степен, той реши да удари в Прибалтика и да договаря отмяна на санкциите от позиция на силата. Нападението на руската армия беше успешно и за кратко време Естония, Литва и Латвия бяха окупирани, което предизвика яростната реакция на Полша. Полско-украински войски нанесоха силен удар от юг и пометоха руската армия практически до брега на Волга. В Балтика и в Черно море руския флот постигна временни успехи, преди да бъде смазан от авиацията и ракетните удари на НАТО, което доведе до практическа капитулация на армията на Русия, деморализирана от липсата на перспективи. Надеждите за ядрени удари не се оправдаха – никой в Русия не желаеше да изпробва това последно средство за унищожение, убедени в сигурния отговор на НАТО. Ядрените арсенали от оръжие на възмездието и шантажа се оказаха напълно ненужни в един конфликт, в който и двете сили бяха наясно с възможностите си.

2017-та донесе нова революция в Русия, около 15 нови републики и кръвопролития по цялата територия на бившата федерация. НАТО беше неспособно да контролира процесите на разпад и предпочете да се оттегли и да формира санитарен кордон, откъдето да гледа зверствата и да издава декларации от името на Лигата на Свободните Нации, заменила безполезния ООН. Коледа на 2017-та беше ден за униние и скръб за милиони хора в Европа, уморени от войни и лишения, така че предложението на Кремъл за мир беше прието и мирния договор фиксира статуквото – казахско-украинска граница на река Волга на юг, казахски достъп до Черно Море между Сочи и Ростов, както и наличие на независими държави по цялата територия на Русия, за която най-болезнено все пак се оказа отделянето на териториите източно от Урал. На 9-ти май 2018-та в Москва нововъзродилата се Национал-Болшевишка партия проведе скромен парад с останките на руската армия, обяви началото на нов Съветски Съюз и като закъснял признак на сила и вътрешна власт нареди арестувания Путин да бъде изкаран от Бутирка и обесен на стената на Кремъл.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.