Днес е 22 юни, сакрална дата в комунистическата пропаганда, която днес с пълна сила се възражда в днешна Русия, която се гордее с наследството на СССР и не дава вид да изпитва срам и неудобство за престъпленията му. След отнемането на Крим от Украйна, което може да се сравни с окупацията на Судетите от Хитлер, днес пред наследника му в Кремъл стои въпросът – как да нападне Украйна без да бъде заклеймен като агресор. Всички опити да провокира властите в Киев на рисковани и авантюристични стъпки засега срещат неуспех, а военната операция в Донбас явно не протича по руски сценарий – гинат повече сепаратисти, отколкото мирни хора, и се налага да се пращат и танкове и бронирани машини в добавка към маскираните колорадски бандити, наричащи се “стрелковци”. Това поставя пред Путин шахматната ситуация “цайтнот”, която той не може да разреши с шахматни методи и се налага да прибегне до кървави и добре изпитани от войната срещу Чечня – явно само твърдата реакция на САЩ и ЕС досега го карат да се замисли как това да стане по-малко брутално.
Русия окончателно загуби имиджа си на цивилизована страна – по-малко от половин година след Олимпиадата в Сочи, вече никой не я помни и споменава освен като пример за корупция и разсипия. Заради този личен проект на Путин бяха похарчени около 50 млрд. евро, сега за новият му проект – “резерват Крим”, носещ в Русия гордото прозвище “Крим-наш”, ще се похарчат вероятно в пъти повече. Въпросът, който стои пред руснаците е колко такива камъка могат да имат на врата си преди да потънат подобно на СССР преди 20 години.
Една друга аналогия се набива в очи – между края на Първата световна война (разпалена с активното участие на Русия) през 1918-та и активната намеса на СССР във Втората световна война през 1941г. минават точно 23 години. Толкова години минаха и от разпада на СССР през 1991г., който беляза края на Студената война. Има много общо между Русия през 1918-та и СССР от 1991-ва, както и между СССР от 1941-ва и Русия от 2014-та. Най-напред в очи се набива примитивната реторика на кремълските идеолози – ядрени заплахи и заплахи със спиране на газа в тръбите към Европа. Русия не е в състояние да предложи нищо като цивилизационен избор на страните между себе си и ЕС освен бой, студ и глад и тя не се свени да го предлага. Използването на природния газ като оръжие явно налага това оръжие да бъде отнето от ръцете на Русия и да се поправи грешката от 1991-ва, когато победения СССР не беше принуден да се разоръжи и признае поражението си. Сега червената чума на рашизма се надига отново с ръмжене и всякакви отстъпки пред нея правят една бъдеща война в Европа все по-вероятна. Така както Германия успя за 20 години да стане Трети райх, от трупа на Съветския съюз изпълзя агресивната Русия, която иска за себе си едно – територии и подчинени народи, точно както го е искала и през 19 век. Желанието на Кремъл е да отслаби Европейския съюз отвътре (по модела, по който Западния свят отслаби СССР) и да провокира нестабилност в отделни страни за да го покаже като провален проект, и ако може – да провокира разпада му. Тук нашата роля е да се противопоставим на всички руски планове – на първо място – като ги разобличим и отхвърлим. За да не се налага да воюваме със зелени човечета, които идват да освобождават Варна и Поморие от българите.
