От юни 1914 до юни 2014 е минало съвсем малко време

Вчерашното изявление на и.д. премиер Орешарски беше ясно – спираме работите по Южен Поток, докато не изясним всички спорни моменти с Европейската Комисия. Това беше решение, което той трябваше да вземе още отдавна – след като куп неправителствени организации в България, опозиционни партии като ГЕРБ и Реформаторския блок, самата Европейска Комисия и дипломати на страни от ЕС в прав текст му казваха същото. Орешарски обаче избра най-унизителния за себе си начин – вероятно умишлено, за да покаже на кукловодите си в Москва на какъв натиск е подложен. Това вероятно трябва да послужи в бъдещ момент за оправдание, ако Кремъл поиска сметка за раздедени авансово суми – “блядь, извиха ни ръцете тия американци”. Трябваше да дойдат трима американски сенатори (един демократ и двама републиканци) с явно послание от Барак Обама (едва ли са дошли просто да си побъбрят с незаменимия финансист, преподавател в УНСС) – или спирате работите по ЮП и спирате да подкопавате единната позиция на ЕС и НАТО (чиито членове сте) или ще си носите последиците. Днес дойде и новината, че и Сърбия спира работите по Южен Поток. Датата 9-ти юни ще е двойно черна за Позитано като наследник на БКП.

Доколкото ЮП е главна част от стратегията на Русия за подчиняване на Украйна, спирането му я подлага на риск от тотален провал и поставя рискове пред икономиката на Русия, които изглеждат непреодолими. Свързани с неособено изгоден договор с Китай, в Кремъл разчитат на страните от ЕС за дойна крава, откъдето да пълнят бюджета си и да финансират войната срещу Украйна. Идеята, че ЕС може да се обедини и да приложи единен подход (както и Китай) в преговорите с Москва е изключително неприятна за кръга Озеро и Лубянската Престъпна Групировка, които се намират на власт в Кремъл. София като “троянско магаре” беше ключова за изнудване и заобикаляне на тази стратегия на ЕС за енергийна независимост и сега падането на плочките България и Сърбия вещае неминуем разгром в Украйна – няма да могат да спрат транзита оттам, а т.е. и газът за Киев ще тече, независимо дали  украинците плащат или не. На 28 юни 1914г. в Сараево се случи далеч по-маловажно от геополитическа точка събитие, което запали Първата Световна Война. В Москва едва ли са готови за подобна мащабна крачка, но не биха имали нищо против да разпалят анти-правителствени (инспирирани от формации като АТАКА), етнически и каквито и да е бунтове в България, които за разлика от едногодишните протести, ще бъдат кървави и брутални. За руснаците такова развитие е отлично, важно е България да не се поддава на провокации. Нека си припомним, че в продължение на около 15 години след “освобождението” от 1878г. България е арена на всевъзможни руски дипломатически машинации и вмешателства във вътрешния си живот. Септемврийския метеж от 1923г. и атентатът от април 1924г. са пряко вдъхновени и организирани от Коминтерна, който е пуснал пипалата си от Москва. И сегашните събития в Донбас са координирани и подкрепяни от Москва.

За нас българите е още по-унизително, че Орешарски след като се прегъ(р)на пред Газпром и де факто прие условията на Алексей Милер без драми, сега прави така, че срещата му с трима американски сенатори да изглежда като изнудване. Явно този човек не знае и не прави разлика между изнудване и спазване на ангажименти. Проблемът зад това е – тогава #КОЙ и ЗАЩО го сложи там?

 

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.