Путин като Муамар Кадафи

След като изтече почти седмица от свалянето на малайзийския самолет над Източна Украйна, няколко неща станаха ясни:

1. Путин окончателно загуби репутацията си на държавен лидер и сега просто е едно копие на Муамар Кадафи – бясно куче, което светът се чуди как да озапти.

2. Самият Путин осъзна сериозността на положението си и в каква дупка вкарва Русия и е изплашен не на шега – дотам, че да излъчва среднощни пресконференции с оправдания. В желанието си да се отърве от клеймото убиец, лепнато му от медиите в целия свят, той направи изявление, което показва, че е готов на отстъпки – опита се да хвърли вината върху властите в Киев, като каза, че те отговарят за всичко върху територията на Украйна. Когато обвиниш така властите на една страна, ти показваш, че те са легитимни – иначе не би трябвало да искаш да носят отговорност. Така, Путин заяви пред цял цвят, че републиките ДНР и ЛНР са незаконни формирования и техните “лидери” са обикновени терористи, безчинстващи на украинска територия.

3. Путин се надява да получи признание за окупацията на Крим и вдигане на санкциите, като в замяна спре подкрепата си за терористите в Украйна.

Това не бива да се допуска – Путин не трябва да получава никакви възможности за достоен изход, това би му помогнало да остане на власт, а властта му ще е все по-кървава. Санкциите трябва да се затегнат, докато Русия не стигне нивото на СССР от 1991г. – това е единствения начин за успех срещу азиатската империя на злото. Това е и шанс за самите руснаци да заживеят в нормална държава.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.