След като преди няколко дни виден политически опортюнист като Соломон Паси обяви излизането си от НДСВ, то и за слепите стана ясно, че тази организация, която загуби смисъл още с излизането на Симеон Сакскобургготски от председателския и пост, вече е мъртва окончателно. Дошъл на власт с носталгията на поколения българи по цар Борис III, някои от които дори помнеха времето отпреди 1944-та, неговият син Симеон не успя да докаже едно – че заслужава повече да е Симеон II, отколкото просто Симеон Борисов. За мен “човекът от Мадрид” винаги е бил нещо повече от политик, докато не реши да влезе в тази политика и да капитализира реномето на баща си и очакванията на българите към себе си за “повече Европа”. За съжаление, Симеон Сакскобургготски се доказа повече като внук на Фердинанд, отколкото като син на Борис. В нито един момент царят не показа, че владее кохортата от царедворци, наречена парламентарна група на НДСВ. Докато проправи пътя към несменяемото, почти десетилетно окопаване на ДПС във изпълнителната власт, Симеон периодично ставаше и жертва на изнудвачи от собствената си партия, която се превърна в обикновенно сборище на клиентелисти. Освен Кошлуков, Севлиевски и сие, които капитализираха това, че почти бутнаха правителството на НДСВ през 2005-та, министри като Свинаров, Близнаков и Цонев превърнаха МО в агенция за недвижими имоти и огнище на далавери, резултата от което се вижда днес в боеспособността на армията. Мандатоносителката Весела Драганова и нейната “партия на българските жени” остана в историята като печеливша от най-голямата политическа лотария, надмината може би само от Волен Сидеров, но това е друга тема. Самият Симеон използва пребиваването си във властта за уреждане на свои лични имотни въпроси, както подобава повече на един Борисов, а не на Сакс-Кобург-Готски. Лош вкус остави и продажбата на ордените на Фердинанд на търг в Лондон – все пак един цар, пък макар и бивш, би трябвало да знае, че някои неща не се продават. Или поне не за пари.
С право може да се каже, че НДСВ залезе още щом нейния Франкенщайн – бодигардът Борисов би всички на изборите през 2009-та и измести Симеон в ролята на спасител на народа. Поради факта, че преди Симеон, е бил и охрана на Тодор Живков, той успя да съвмести в себе си един рядък образ – на народния цар, така чакан от народа. Сакскобургготски се видя детрониран от собсвения си оръженосец, една далеч не толкова рядка история на Балканите, а пък и в Европа. НДСВ изпадна в будна кома, заместена от далеч по-успешния (за замесените в него) проект ГЕРБ. На Соломон Паси му трябваха 5 години, за да проумее очевидното. Но той е прав – време е НДСВ да се разпусне и формално и да се погребе. Сегашното и битие прилича на престоя на Георги Димитров в мавзолея.
