Един незнаен руски войник стана известен след смъртта си – нищо необичайно, имало е и вероятно ще има още много като него, ако Путин продължи да изпраща хора на смърт. В случая обаче Леонид Кичаткин от Псковската десантна дивизия пристигна при жена си Оксана в ковчег от Украйна, а Русия официално отрича да го е пращала там. Подобни казуси се появават и в Дагестан, където формално уволнени от МВР местни се изпращат в Донбас, откъдето се връщат в като груз 200 – това повдига въпроси, на които Кремъл реагира по най-дебилния начин – с отричане на очевидни факти.
Все пак Кичаткин, загинал месец преди да навърши 30 години, има повече “късмет” от други свои бойни другари, заровени в незнайни ями в Източна Украйна – все пак ще има гроб и кръст с името си в града в който живеят близките му. Той, подобно на другите, няма да знае защо точно е умрял, но това в Русия имат привилегията да знаят малко хора – за другите има жестока рашистка пропаганда, която промива мозъците им.
Новата атака на руските войски в Южна Украйна, засега спряна при Новоазовск, има една ясна цел – да овладее Мариупол и да отвори плацдарм към Одеса и Приднестровието, както и да установи сухопътна връзка с окупирания Крим, където нещата не изглеждат розови, а мост през Керченския пролив не се очертава да има в близките пет години. За ЕС е от изключителна важност да отговори на тази военна агресия, като предостави всевъзможна помощ на Украйна – политическа, икономическа и най-вече военна и разузнавателна – достатъчно оръжие и екипировка, така че влизането в Донбас на руските части да се превърне за тях в катастрофа, по-тежка и от Афганистан. Това е задача, която може да реши политик от типа на Маккейн, а не Обама, както и политици подобни на Чърчил в Европа през 40-те, а не на Чембърлейн. Такива засега няма, но има доста хора, готови да приемат руските условия и да поизлъскат имиджа на Путин, като считат, че той е нещо повече от Слободан Милошевич или Моамар Кадафи. Новина ще бъде, когато европейски лидер публично го нарече убиец, какъвто той е.
