Един документ, предназначен да служи като визия за националната сигурност, изтече от екипа на военния министър Велизар Шаламанов и предизвика поразителен отзвук. На първо място – активира посочените посочените в него деструктивни медии, обществени организации и обикновени агенти в единна атака срещу МО и Шаламанов, която беше подкрепена и от премиера Близнашки – това като илюстрация на дълбочината на проблема. Документът в прав текст посочва Русия като заплаха за сигурността на България, посочва и причините за тази заплаха – енергийна зависимост, обвързаност на български групировки (криминални, политически и икономически) с интересите на Кремъл и начините по които тя работи в България. Това очаквано предизвика размърдване в тези групировки – от политическия сектор изпълзяха АТАКА и АБВ, неочакван вероятно за Шаламанов се оказа фактът, че началникът му Близнашки се оказа част от проблема, а не от решението. Медийни кръгове и отделни “журналисти” се “засветиха” и откриха зависимостите си.
Необходимо е да се уточнят няколко неща. Изводите на МО са напълно верни – и по отношение на заплахата, и по отношение на местните и агенти. Не е тайна, че службите за сигурност на България са проядени от про-руски настроени хора (някои вероятно и агенти) и нивото им на надеждност в НАТО е оценено като ниско. Съществуват достатъчно политически и дипломатически оценки за това, а фактът, че човек от организираната престъпност беше назначен за шеф на ДАНС, а после формално оттеглен, не променя факта за липсата на надеждност. Русия е била и продължава да е заплаха за външно-политическата ориентация на България, както и за икономическата и стабилност, която тя подкопава с явни и неявни действия. Кремъл само на думи е показал, че зачита суверенната воля на българите да са част от Западния свят – всъщност България в плановете на Москва не може да е друго освен Задунайская губерния или 16-та република.
Поради факта, че историческата памет на повечето про-руски агенти в България е къса, важно е да уточним няколко факта:
– Русия отказва да признае Съединението на Княжество България и Източна Румелия поради факта че не е съгласувано (разрешено) от нея и укрепва авторитета на княз Александър I Батенберг, който имперския двор разглежда като пионка, която да слуша руските наместници като Ернрот и Каулбарс. Русия подтиква Турция да нападне България за да възстанови “статуквото”, а след отказа на Високата порта, с тази задача се заема…Сърбия.
– Русия вдъхновява и плаща за бунтове и размирици в гарнизоните Русе и Силистра, които да доведат до падане на правителството и окупация на Княжеството. Свидетелства за това има в книгата “Авантюрите на руския царизъм в България” издадена в краткия период, когато болшевиките заявяват отказ от имперска политика и отварят царските архиви за прочит.
– Русия воюва срещу България през Първата Световна Война и прави опит да я окупира с войски през 1916г. Този опит е провален от блестящата победа на командваната от ген. Иван Колев българска армия, която разгромява руснаците в Добруджа през септември 1916-та. За жалост, едва ли има останали много офицери като този генерал в българското МО сто години по-късно. Победата на българската армия спестява на България още едно “освобождение”, а поражението на Русия и излизането и от войната през 1917-та спестяват откъсване на големи територии (освен откъснатите от Гърция, Румъния и Сърбия) в полза на руския имперски интерес, който през 1912г. формулира интересите на Русия в една бъдеща световна война като овладяване на Проливите и създаване на сухопътен плацдарм под руско управление. Руски кораби обстрелват Варна.
– Съществуват достатъчно доказателства, че хората извършили атентата в Света Неделя през 1924г. са обучени, финансирани и изпратени от Москва.
– През цялото време, когато СССР и Германия воюват през Втората Световна Война, България запазва неутралитет спрямо Москва и дори поддържа дипломатически отношения със Сталин. На отказа на цар Борис да прекъсне тези отношения и да изпрати войски на Източния фронт (което кара Хитлер да го нарича нелоялен съюзник) Кремъл отговаря с инфилтрация на диверсанти и поддръжка на нелегално анти-държавно подривно движение. Посолството на СССР в София е единственото в държава от Остта и като такова инфилтрира агенти и диверсанти непрекъснато. В момента, когато Сталин решава, че тази мимикрия вече е неудобна и войските му са на Дунав, на 5 септември 1944 г, преди точно 70 години, обявява война на България, за да може да я окупира и заграби. Резултатът – окупация и комунистически режим, който продължава в някои свои форми и досега.
Като се имат в предвид тези враждебни руски действия в миналото, и правейки анализ на действията на Владимир Путин от 2005-та досега може да се извлече следния извод – Кремъл няма никаква полза от просперираща и независима България. Част от стратегията на Москва е да покаже на “големите” страни в ЕС, че Източна Европа и в частност България е огнище на проблеми (които генерира местната агентура), приемането на тези страни в ЕС е грешка и само Русия може да налага там ред. С помощта на слаби и корумпирани лидери като Саркози, Оланд и Берлускони, лишени от визия и в плен на тесни интереси, за Путин е лесно да прокара тази визия и да се договаря поотделно с “охранените котки” на ЕС. Нерешителността на сегашния обитател на Белия дом само засилва този проблем. За Кремъл няма да представлява никаква пречка предизвикването на бунтове в България с “прозрачен” мотив като спиране на газа например, което после директно да експонира в етнически метежи – Москва излъчи индикации, че до 1990-та е била гарант на териториалната цялост на НРБ, но сега не е такъв. Това (встрани от очевидния факт, че е така) е напомняне, че царя в Кремъл може да не възрази и да окуражи набралия сила новоизбран анадолски султан да предяви искания към България. Какви искания? Каквито му хрумнат. Все пак Турция в желанието си да свали режима на Башар Асад (не заради сирийците), директно подкрепяше (и вероятно и сега го прави) терористите от Ислямска държава, която ползва и срещу кюрдите. За България може да се окаже съдбоносен дори един негласен съюз между загубилата евро-перспектива Турция и попадналата в изолация Русия. Това са двете анти-европейски сили, заради които България трябва да инвестира в армия и отбрана много повече от 2% от БВП годишно – просто защото през последните 25 години не направи нищо за националната си сигурност.
