За да сме сигурни, че България ще съществува през 2020г. в сегашните си граници и като член на НАТО и ЕС, а не като част от някакви анти-европейски съюзи, са необходими следните належащи мерки:
– укрепване на армията и стартиране на програма за превъоръжаване. След като повече от две десетилетия проруското лоби успешно блокира превъоръжаването изцяло със западни системи на армията, то сега това е належащо да стане с бързи темпове. Стартиране на закупуване на изтребители още през 2015-та – като начало 18, а в кратки срокове още 18 бройки. Така България би имала поне 24-28 боеготови самолета в две ескадрили и (желателно) две авиобази. В следващите 6-8 години може да се вземе решение и за купуване на още 36-48 бойни самолета, така че общия им брой да стане 72-96 към 2025г, със съответен брой активно летящи на тях пилоти (поне 120-140 часа годишно на човек, за инструктори 180-220). Отделно предстои закупуване на транспортни самолети и хеликоптери, както и на ударни хеликоптери (поне 24-36 машини). Това предполага и мащабна програма за инвестиции в образование на пилоти, инженери и техници, както и изграждане (основен ремонт) на някои от изоставените сега авиобази. С оглед на заплахите, авиобазите в Добрич, Балчик, Равнец и Узунджово (или Чешнегирово) ще трябва да се върнат в строя. Това може да се разглежда и като инвестиция в съответния регион на България, особено ако в базите има ремонтни бази и дейности, както и голям персонал.
– развитие на ПВО-системи, който изцяло да покрият стандартите на НАТО за борба с летящи цели и да заменят сегашните руски образци.
– развитие на мощен флот, приемане в строя на корвети, фрегати и ракетни катери, които заедно с флота на Румъния да са стопиращи спрямо флотилиите на други черноморски държави, не-членуващи в НАТО, а заедно с флота на Турция – да ги превъзхождат числено и като огнево въздействие. Като част от флота може да се развие авиация с наземно базиране, но подчинена на ВМС, която да покрие удачно Черно море. Корпус морска пехота също е необходим. Това би представлявало и превръщане на флота в морско подобие на армията по американски образец.
– развитие на възможности за водене на кибер-войни в целия диапазон на понятието, както и защита на собствените комуникации и кибер-инфраструктура. Доколкото в кибер-пространството понятия като малки и големи военни сили (като численост и огнева мощ) са относителни, България трябва да развие самостоятелни способности да “изключи и блокира” възможностите на всеки агресор срещу нея.
– разширяване на работата на разузнавателните агенции на България срещу анти-европейски сили (държави или терористични образувания), както и фокус на контраразузнаването основно върху заплахи за националната сигурност, идващи отвън. МВР следва да поеме организираната престъпност. ДАНС се разформирова поради непригодност. Целта на контраразузнаването в лицето на една бъдеща Служба за Защита на Констутицията (СЗК) е с оперативни методи физически да противодейства на проникването на чужда агентура и терористи в България, без да се стреми да ги изправя на съд или да събира доказателства за незаконна дейност, което е по-трудна и полицейска работа. Доколкото не става дума за граждани на страни от ЕС, чуждите агенти и терористи могат да бъдат елиминирани дори и физически без правни последици. МВР в борбата с престъпността (организирана и обща) има за цел да задържа нарушителите и да ги предава заедно със събраните доказателства на правосъдието, нещо което е неефективно при терористи, за които наказанията на съда не са стопиращ фактор. Там където има координация на терористични групировки и организирана престъпност, трябва да има и общи действия на МВР и СЗК за пресичането им.
– развитие на сухопътни войски и специални части в адекватна на съвременните реалности численост и въоръжение. Превъоръжаване с модерни образци оръжие и техника.
Развитието на подобна армия вероятно би струвало доста повече от изискваните 2% от БВП на държавите-членки на НАТО за годините до 2020г. Съществува вероятност България като член на НАТО, граничещ с враждебни сили да получи и директна военна помощ, ако я поиска. За целта обаче е нужно страната да приеме адекватна военна доктрина, в която ясно да назове заплахите и начините за неутрализирането им. Това би показало на съюзниците ни, че не сме троянски кон или каца без дъно, а осъзнаваме рисковете и търсим начини да се борим с тях. Последния подобен опит на МО се провали, заради слабостта на премиера, назначен от изцяло съзнаващия рисковете президент. Съществуват опции и България да получи и технологии и ноу-хау за оръжейни системи и други системи, които да произведе сама за нуждите на армията си – това е инвестиция в икономиката и националната сигурност на страната, която вероятно София може да иска от съюзниците си, ако покаже ангажираност и капацитет да проведе военна реформа и превъоръжаване по адекватен начин. Досегашните хаотични покупки на хеликоптери, фрегати (полу-подарени) и друга техника са пример за неадекватност. Неадекватно е и поведението на основните политически сили към изтребителния конкурс за армията.
Необходимо е да се разбере, че армията не е социална институция и кадровите военни ще трябва да се разделят с много от привилегиите си, които ги превръщат в златни кокошки и де факто спират растежа на въоръжените сили. Решенията за закриване и откриване на поделения и гарнизони следва да се взимат само по военна целесъобразност и аргументи от типа “в региона има висока безработица” не важат. Привилегиите на кадровите военни са удобни за самите тях, но за обществото са бреме и ако пречат на армията да расте, то следва да се махнат. Явно е, че пречат, защото армията в последните 20 години търпи само съкращения и в момента реално трудно може да изпълни сама войскова операция. Ако се наложи назначаването на няколко хиляди нови офицери, вариантът всеки да се пенсионира с 20 брутни заплати накуп е неприемлив за данъкоплатците.
Професионалната армия може да остане в сегашния си вид, но е необходимо да се помисли за увеличението и поне до 50-хилядна численост, която да отразява реалността в Черноморския регион. Създаването на Национална Гвардия (НГ) по примера на САЩ от доброволци-запасняци би дало един резерв от обучени войници и офицери, които имат и цивилна професия и работа и поддържат военна подготовка 4-6 седмици годишно. Това за страна като България, в която вероятно към 2020г. населението няма да надхвърля 6.5 млн. души е удачно решение, доколкото наборната армия може да се определи като отживелица. Може да се възстановят под някаква форма школите за запасни офицери, които да подготвят определен брой младши командири – за армията и НГ. След определен брой години, активните военнослужещи може при желание да се прехвърлят към НГ, и така да продължават да са полезни с военните си умения, като същевременно и работят в цивилния сектор и допринасят за БВП на страната.
За да се случат горните неща е необходима преди всичко ментална промяна в целокупния електорат, населяващ България. Преди всичко забравяне на мантрата “за какво ни е армия, нали НАТО ни пази?” НАТО не е полицейско управление, което пази електората, а военен съюз, в който България е член и съюзник със съответните права и задължения. Едва ли можем да очакваме защита от страни като Португалия, Холандия, Белгия, Люксембург повече, отколкото те могат да очакват от нас. Освен по-малки от България по територия, а някои и по население, тези страни са западния фланг на НАТО, а България, заедно с Румъния и Турция трябва да прикриват надеждно южната част на източния фланг – засега само Турция се справя с това. Участието на България в европейската сигурност може да стане с адекватно вложение в собствената и сигурност – като начало. И както казват руснаците – время пошло!
