Защо Украйна не воюва?

От известно време гледам постове и коментари на украинци във Фейсбук, които се оплакват от недостатъчната поддръжка на правителството и по-специално на техните МВР и МО за частите, воюващи на фронта срещу руската агресия. Това вероятно е свързано с факта, че армията и службите на Украйна са изцяло проядени от про-руски агенти, които директно саботират и парализират възможността им да воюват и да се отбраняват, в добавка към повсеместната корупция, наследство от Янукович. Това е нещо, с което самите украинци трябва да се справят, както се изрази един от тях – да проведем лустрация с АК-то.

Украинците също се оплакват и от липсата на явна подкрепа от страна на НАТО и ЕС за каузата им, която да се отличава от дипломатични изказвания и призиви за мир, отправени наедро. Точно тук мога да цитирам/перефразирам Збигнев Бжежински – докато украинците не започнат истинска война срещу окупаторите, не могат да очакват истинска помощ от Запада.

– като начало – Украйна все още не е прекъснала дипломатически отношения с Русия, въпреки обвиненията на Порошенко и Яценюк срещу Кремъл за руска намеса в Донбас. Тези обвинения остават голословни, докато не бъдат подкрепени с реални действия – изгонване на “руските дипломати” и прекъсване на всякакви отношения с агресора. Това е краен ход, но ако в Киев се надяват като не го предприемат да държат конфликта в “приемливи” граници, то явно не са дозряли и за реална западна военна помощ.

– цялостно затваряне на границата с Русия – извън Луганска и Донецка област границата си функционира нормално, дори влаковете Киев-Москва се движат по разписание. Това явно не е в полза на Украйна, доколкото разни сепаратистки тенденции се прокрадват и в Харков, който е огромен град в североизточната част, която Москва би искала също да подпали. Време е украинците да прекратят инфилтрацията, не само на думи и не само в определени участъци на границата.

– започване на реална война, в която да отнемат инициативата от руските окупатори и сепаратистите. Прави впечатление, че засега украинските войски и доброволчески батальони се отбраняват и правят опити просто да сдържат напредването на агресорите, вместо да вземат реални мерки за унищожаването им. Провеждането на настъпателна операция и подривни действия на руска територия (за каквито украинците също имат потенциал) би вдигнало цената за Кремъл и би показало на Запада, че има реални събития, които изискват негова намеса и подкрепа.

– и не на последно място – газа. Украйна трябва да вземе в свои ръце инициативата и не просто да чака кога Русия ще изпълни заплахата си да спре транзита на газ. Освен че не би трябвало да плаща никакви пари на Кремъл за използвания от нея газ (все едно да финансира окупацията си), от Киев следва да поставят искане за 10 млрд. кубични метра годишно (примерно) като репарации и компенсации за причинените вреди от Русия на Украйна в следващите 50 години (примерно). Трябва да вземат инициативата и да прекъснат транзита на газ, ако Москва предприеме мащабен щурм в опит да ги овладее, което ще накара ЕС и НАТО да се задействат в спешен порядък. И тук може да повторим – за Европа спирането на газа е голям проблем, но за Русия това ще е катастрофа. Буквална.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.