За кожата на един бензинджия

Губя височина и приближавам голямо село на около 15 километра западно от Сопот. От разкази на други хора знам, че това е Розино и кацането там е силно непрепоръчително. Това обаче е неизбежно, когато нямаш термична поддръжка и летиш с безмоторен парапланер в тази посока от Сопот. Кацам на ливада източно от селото и без да сгъвам крилото, на бегом се изнасям към пътя и намиращата се там бензиностанция – пак други хора са ми казвали, че там съм в безопасност. Появява се собственика, който разгонва тълпата, която ме е подгонила, с не особено ласкави думи и заплахи с оръжие. След малко идва кола и ме прибира – и така до следващия път. Това е на път да приключи – собственика на тази бензиностанция вече е в реанимация, застигнат от вендетата на враговете си.

Това е една история, която има различни нюанси – някои парапланеристи са гонени от конници по ливадите на Розино и съседното Христо Даново. Някои са се отървали със поражения по екипировката, други са били заплашвани с брадви и ножове. Местните жители (по-скоро част от тях, склонни към самоуправство с електричество, електропреносни средства и социални фондове) не разрешават кацането на пилоти, които не са склонни да си платят после за “удоволствието” да попаднат в Розино. Спорно е дали тук яйцето или кокошката са първи – дали някой мъдър местен “владетел” е решил да облага пришълците от небето с данък, или някой парапланерист е решил да се отърве от напастта на 20-30 души с помощта на дребен откуп. Това обаче е отприщило “бизнес” нюх, подобен на онзи на миячите на стъкла по софийските кръстовища – щом си при мен, ще си плащаш. Отказът води до заплахи и дори и нападения – засега без жертви.

“Един англичанин кацна тук и ми даде 10 лева, черпи ме мастика, кафе и лимонада?” е реплика на младеж, който не е във възраст да си поръчва сам мастика в България. “Да ти приличам на англичанин?” питам аз. “Не” измерва ме с поглед, с който вероятно са измерили капитан Кук, преди да го сготвят. “Ами тогава като видиш англичанин, говори с него за пари и мастики”. “Е ти няма ли да дадеш нещо?” пита ме същия екземпляр. Обръща се към другите в тумбата и им казва нещо на език, който не знам какъв е, и го питам. “Турски си говорим ние тука” казва той. Бил съм в Турция и това не ми прилича на турски, но не съм в настроение за лингвистични спорове. “Ако ми помогнеш в сгъването, ще ти дам някой лев” са думите с които впрягам дружината в работа – по-големите командват, по-малките сгъват под възгласите “Внимавай с туй бе, мангал!” – реплики, явно приемливи между съселяни. Правя забележка на един младеж да не се върти с цигара около крилото и той чинно се дръпва, пита ме защо. Казвам му защо, обяснявам и давам първи уроци по аеродинамика, летене, термики. Слушат внимателно, но на ум смятат хонорара си за сгъването. В този момент каца втори пилот и тумбата хуква към него. Решавам да го изчакам да сгъне, “моя” човек ме държи изкъсо, да не би да изчезна и да не му платя. Накрая му предлагам 5 лева за помощта при сгъването, той отсича, че са малко и посочва тумбата. Аз отбелязвам, че сгъването на крило е “работа” за 1-2-ма души и не съм длъжен да наема цяло село. Пристига и другия пилот и с него започва подобен диалог.

Не зная кога точно започна всичко, но повече от десетилетие такива случки са ежедневие, особено за летящите от прохода Беклемето, който е над Розино и Христо Даново. След едно международно състезание на Сопот (там са провеждани Световни купи по парапланеризъм) един австриец беше попаднал в Розино и се беше измъкнал без особени щети благодарение на факта, че е бил бързо прибран от бус на организацията, както и на късмета си, разбира се. Той се опита по стар европейски обичай да прехвърли проблема към местните власти, държавата и българските парапланеристи в частност. Беше му надлежно обяснено, че кацането в подобни махали винаги има подобен ефект, че в България живеят и други групи хора, които не считат за необходимо да рекетират пилоти и това е безнаказаност, култивирана от бездействието на властите и полицията. Австриецът спомена нещо за интеграция, предложих му да се заеме лично с това, както го намира за удачно – в Розино или в Розенбург. Прави впечатление, че пилоти от Македония, Турция, Гърция и Сърбия, които са летяли в Сопот, правилно се ориентират в обстановката и не задават въпроси – ама защо тия хора правят така?

Опити да се разреши този проблем с преговори е имало – търсени са контакти с местни вождове, които неизменно искат пари, за да капитализират влиянието си. Този подход е обречен – започнеш ли да плащаш веднъж рекет, след това само мизата се вдига. Обмисляни са и силови варианти, отхвърлени като недалновидни. Търсено е съдействие от полицията, която се оказва фактор с нулево въздействие – понякога са отказвали да дойдат при обаждане за проблем в Розино с аргумента няма бензин.

Винаги съм се чудел, защо собственика на газостанцията си причинява това и съжителства десетилетия с хора, които в крайна сметка го пратиха в реанимация. Не го познавам, освен кратката среща с него в онзи ден, но уважавам решението му да се противопостави на тормоза и заплахите за саморазправа в продължение на години – просто се чудя, колко други хора не са издържали подобно нещо и са се махнали от подобни места, а някои и от България изобщо. Законът и полицията явно защитават компактни групи гласоподаватели единствено заради това им качество, но не дават възможност на човек да се защити адекватно от нападение на група, въоръжена с брадви и топори и да не попадне зад решетките. Проблемът Розино ще ескалира – там и на други места, където попаднал случайно сам човек е плячка за местните – бил той парапланерист, колоездач, трекър-пешеходец или нещо подобно. Подобно на Катуница, държавата ще благоволи да накаже местните бандити само когато напрежението ескалира до национално ниво и разни български подобия на Ку-Клукс-Клан започнат да го артикулират публично – дотогава най-удобната позиция на “органите” на власта ще е заравяне на глава където им падне.

За справка – парапланеризма и посещението на чужди пилоти в България за летене е модел на алтернативен туризъм, по-успешен и по-устойчив от широко рекламирания модел “България ски дестинация” Специално в района на Сопот от парапланеризъм влизат повече пари, отколкото от печално известния ВМЗ-Сопот. Това обаче е тема на друг разговор.

 

 

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Летене и пътешествия and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.