Тези дни се навършват 80 години от атентата в Марсилия, при който биват убити сръбския крал Александър I Караджорджевич и френския външен министър Барту, загива и атентаторът Величко Керин – Владо Черноземски. Това видео, озвучено с песен, показва самия атентат.
По повод на годишнината, от ВМРО пускат възпоменателен некролог във в-к Труд, което пък предизвиква френският посланик Ксавие дьо Кабан да прати едно писмо до Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, в което да отрази позицията на посолството и вероятно и на Франция по въпроса “Кой е Владо Черноземски?”. Прави впечатление умерения тон на писмото, но френския дипломат явно е недоволен от факта, че годишнината се отбелязва и Владо Черноземски е определен като “герой”. Той предлага нов поглед към историческите събития, което е и повод за този текст.
Новият поглед върху историческите събития очевидно би направил паралели между крал Александър I Караджорджевич и неговите “наследници” начело на Югославия – Йосип Броз Тито и Слободан Милошевич. По ирония на съдбата, единствено последния получи справедлива историческа оценка и беше подведен под криминална отговорност за деянията си, наречени от световната общност “геноцид и етническо прочистване” срещу хървати и босненци. Подобни деяния са извършени със знанието и по заповед на Александър I срещу българите в Македония в началото на 20 век, като огромна част от тях са прогонени, бити и убивани заради националността и езика си. Самият Александър като престолонаследник е замесен в един изключително срамен епизод с малко момиче, българка. Отзвукът от това деяние на Караджорджевич е огромен, а престъпленията на белградския режим логично срещат съпротивата на ВМРО. Поради липса на Международен наказателен съд в Хага, който да арестува Александър Караджорджевич, то с изпълнението на присъдата му се заема ВМРО. По ирония на съдбата, при атентата загива и домакинът на сръбския крал – френския външен министър Барту. Ирония, защото Франция по онова време е един от най-големите поддръжници на несправедливия Ньойски договор от 1919г., ограбил България и дал български земи на Сърбия, Гърция и Румъния, които пак по ирония на съдбата са победени от България, но оказали се в лагера на победителите и получили като “трофеи” български земи. Договорите на от Ньой, Сен-Жермен и Трианон създават едно изкуствено чудовище, наречено Югославия, което се разпадна с кръв, така както беше създадено и историческата истина изисква това да бъде казано ясно и високо. Кралят на това чудовище бива застигнат от заслужената си съдба (както и наследникът му Милошевич, който умира в затвора) и можем само да изразим съжаление, че заради него са загинали и френски граждани, нямащи вина в престъпленията му. Желателно е, когато Франция празнува края на Първата Световна Война, да се сети и за несправедливостите, които доведоха до логичната Втора Световна Война. Сърбия и Румъния продължават да празнуват края на войната като победа, която те не са извоювали, а им е подарена от френските и британски войници, а Сърбия стои на прага на ЕС, без да си е взела поука от събитията през 20 век, които доведоха до израстването и спукването на тумора, наречен Югославия. Това е нещо, което е желателно да се промени.
