Едни хора

Има едни хора, които по никакъв начин не са разбрали, че комунизмът в България си е отишъл преди 25 години и на негово място има нещо друго. Тези хора имат и тотална липса на ориентири за това кое е добро и кое зло, кое е смислено и кое е тотална глупост. Тези хора са покрай нас.

За тези хора, влизането на България в ЕС по нищо не се отличава от България във Съвета за Икономическа Взаимопомощ, България като член на НАТО е нещо като повторение на България във Варшавския договор. За тези хора свободна воля е празна дума и за тях схващането, че сме в НАТО и ЕС насила, против волята на “народа” е устойчиво клише. Тези хора се “информират” от меко казано съмнителни източници, профилът им е близо до този на активист на АТАКА (макар, че яростно го отричат) и имат стройна теория за злите чужди сили, които искат да завладеят клетата им родина и да им отнемат спокойния охолен живот, който са имали по време на бай Тошо. Тогава, когато баща/чичо/дядо/лелинчо им са били склададжии/бензинджии/шофьори и встрани от сигурната работа и заплата са можели да си докарват нещо с дребни кражби и измами.

Тези хора, на възраст между 35 и 45 години са вече ментални пенсионери – непригодни за работа, която друг не им е намерил по милост, сменили по 2-3 нискоквалифицирани длъжности на бачкатори и с кръг на познати, който не се е разширил много откак са завършили училище. Много от тези хора не са стъпвали на запад от Калотина, на юг от Кулата и на север от Дунав мост, но са убедени, че политиката на Кремъл е единствено правилната и трябва да бъде адмирирана. Единственото неясно в уравнението е колко подобни субекти живеят тихо или шумно около нас – 2 или 20 процента?

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , . Bookmark the permalink.