Две неща ми направиха впечатление днес:
Тази статия в Капитал, която казва изводи, до които стигнах преди около две години – т. нар. еврофондове са нещо, което освен, че е достъпно за малцина, всъщност не дава някакво особено голямо конкурентно развитие на бизнеса. Ако приемем вариантът с Програмата за Развитие на Селските Райони (ПРСР) като основа за оценката, може да се отбележат няколко неща:
1. Участието в “европрограми” автоматично оскъпява проекта ви с поне 30-40% процента – това са парите за консултанти, които да ви “преведат” през неизброимите чиновнически капани от бумащина, всеки от които може да се окаже фатален за изплащането на парите по проекта ви. Капан е и финансирането, най-често с банков заем, където лихвата, таксите и ипотеката по заема (30% е самоучастието в проект) често го оскъпяват с между 50-70%, погледнато в перспектива. Необходимостта за всичко да се искат фактури от “лицензирани” доставчици, строители (членове на Строителната Камара са единствено допустими изпълнители на дейности по ПРСР) и други ограничения освен че ограничават неминуемо свободният избор, повишават цените с доста над 20% ДДС, което се плаща при “фактурирани” сделки. Всеки, който в последните години е строил или правил голям ремонт знае за какво става въпрос при цени на работа и материали. Към това се добавят и цените за проектанти и архитекти, които автоматично вдигат “мизата” когато става въпрос за “европроекти”. Факт.
Казано накратко, в моя случай – ако реновиране на къща за селски туризъм би ми струвало около 30 хиляди лева, то с европейско финансиране тази сума би била само 30% от стойността на проекта самоучастие – останалите 70% или 70 хиляди лева са просто неизбежното оскъпяване при наемане на проектанти, строителни фирми (а не майстори), банкови такси и лихви за кредит, консултанти с минимална ставка от поне 4000 лева и др. Това илюстрира и разликата в ефективността и жизнеспособността на евро-проекти и нормално работещи компании. Подобни “евро-схеми” имат смисъл единствено за хора със свободен финансов ресурс за “препиране”, които търсят изсветляване на бизнеса си. За никакво развитие на селските райони не става дума – парите отиват при едни и същи играчи.
Подобна вероятно е ситуацията и при програмите “Развитие на Човешките Ресурси” и “Конкурентноспособност”, където се усвояват умения и стандарти за качество (ISO), които в крайна сметка имат смисъл за самата компания като ПР, а не реално подобрение на стоките и услугите и.
На фона на това, идва протестът на полицаите, които искат поне 25% увеличение на заплатите си, без да се отказват от другите си привилегии – 40-дневна годишна отпуска, ранно пенсиониране – след 20 години в системата на МВР (на около 45 години средно) и бонус от 20 заплати накуп при напускане. Моето мнение е, че при сегашното положение на нещата, служителите на МВР заслужават по-скоро намаляване на заплатите (плюс поне 25% орязване на щата на това министерство и другите му сродни служби) и искането им е нагло. Причина е, че не си вършат работата качествено и примери за това могат да се дават много – дори и в последните три години. Освен това, държава в която полицай получава колкото учител и лекар взети заедно, е държава, която нищо хубаво не я чака. Това разбира се трудно може да се осъзнае от човек, който не знае защо се е издънил в случая с Авиоотряд 28.
