Провалите на ДАНС

Един грубичък виц гласи, че от службите на НАТО предоставят на българските си колеги само сводка за времето, защото в Москва така или иначе я имат. Това вероятно е доста пресилено, но трагикомичния епизод с изчезването/намирането на Петко Сертов, бивш шеф на ДАНС, добави още щрихи в тази посока. Все пак през 2014-та година се случиха неща, които безапелационно показаха, че мега-службата ДАНС, която се получи след обединението на ДАНС и ГДБОП, е обрасла до такава степен с вменени и функции и задачи, че явно не може да върши основните от тях.

1. На първо място казуса КТБ. Под носа на хората, които имат законово задължение да знаят за и да пресичат всяка крупна финансова измама, една банка се наду като тумор главно с публични средства, които след това изтекоха в канала – буквално. В ДАНС се вля и бившата Агенция за Финансово Разузнаване, чийто принципал беше МФ. Това, че куп финансови разузнавачи се вляха в кохортата рицари на плаща и кинжала, явно не доведе до желания от обществото резултат. Доведе до резултат, желан само от малък брой хора, пряко облагодетелствани от кражбата на века, както ще остане случаят КТБ в учебниците. В защита на ДАНС можем да кажем, че вероятно оперативна информация и доклади за ставащото в КТБ съществуват зад непристъпните и стени, но вероятно разработки са спирани и бавени от хора, началници на сектори и по-висши. С какъв мотив са го правили – въпрос към прокуратурата. Тук разбира се не можем да избегнем и очевидния факт, че ДАНС беше фактически овладяна и превърната за инструмент за политическа репресия през 2013г., което кулминира в избирането на Делян Пеевски за неин шеф – след като законът за ДАНС беше променен специално за него и след като в нарушение на други закони той получава допуск за работа със секретна информация. Ноторно известен факт е, че към онзи момент той работи по общ сценарий със собственика на КТБ, днес укриващият се в Белград Цветан Василев. Така и поведението на “спящата клетка ДАНС” по казуса КТБ придобива логични измерения. Преливането на обществен ресурс в кухи фирми и после в комедийни политически проекти тип “Бареков” е възможно ако не със съдействието, то поне с бездействието на органите, призовани да го предотвратят.

2. Вторият голям провал на ДАНС е активизацията на цялата руска агентура в България, настъпило след окупацията на Крим от Русия и подклажданата от Кремъл война в Украйна. Изявленията на Николай Малинов (депутат от БСП и издател на официоза ДУМА), Александър Симов (кандидат депутат и журналист в същия вестник), Светлана Шаренкова и Димитър Иванов (бивш шеф на 6-то упр. на ДС, известен с прякора си Гестапото), които получиха награда от Дмитрий Медведев за прокарването на руска пропаганда, показват до каква степен българското общество е проядено от чужда агентура. Гореизброените издатели и журналисти получават под различна форма заплащане или бонуси от Кремъл за прокарваните от тях позиции, в това едва ли има съмнение. Въпросът е защо това не тревожи ДАНС? Възторжените викове за “Балканите по южния път” и “Край на НАТО и ЕС”, съчетани с нападки срещу президента Плевнелиев и военния министър Шаламанов са проявления на хибридната и информационна война на Москва срещу София като член на ЕС и НАТО. За да бъде разглеждана България като слабо звено в системата на западната сигурност основният пропуск е на ДАНС и българските власти, които пропуснаха това раздвижване на агентурата на ГРУ и СВР, така както биха видяли зелени човечета само ако почукат на вратите им. Руското посолство отправя неприкрити заплахи срещу МнВР по повод на всяко изрисуване на окупационния паметник в центъра на София, явно окуражено от факта, че след 2001г. нито един негов служител не е бил експулсиран от България. Цяла парламентарно представена партия проведе предизборните си митинги и концерти под повече руски, отколкото български знамена и с песните на международно известни с криминалните си връзки руски естрадни звезди. Подобно явно проникване на про-кремълска агентура в НС би компрометирало всяка парламентарна комисия за контрол на ДАНС и би направило вица от първото изречение актуален.

3. Ислямска държава и нейното влияние в България – това е динамичен процес, върху който ни се иска ДАНС и останалите репресивни органи да имат колкото се може по-голямо влияние. Видими стават акции, като тази срещу циганската махала в Пазарджик, които освен с показност, трудно блестят с резултати. Резултатите от нея, огласени от шефа на ДАНС Писанчев пред НС бяха повод за един бивш шеф на контра-разузнаването да нарече ДАНС “спяща клетка” – буквално спяща. Борбата срещу тероризма и ислямистите изисква по-сенчести методи, които обаче да са ефективни срещу организацията, проводниците и финансирането и – без това да включва блокади и жандармерийски засади. Ако в ДАНС не знаят, то вероятно колегите им от британските, израелските и френските служби могат да споделят опит, както и вероятно правят.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.