През изминалата година по пътищата на България с живота си са се разделили 658 души, ранени са били 8631 души (част от тях инвалиди за цял живот) в общо 7010 тежки катастрофи. Това показва статистика на МВР, изводите остават за нас.
На първо място да се опитаме да изчислим тези абстрактни числа – 658 трупа биха напълнили голяма концертна зала. Кръвта на убитите и ранените сигурно би препълнила басейн с олимпийски размери. Болката и страданието на оцелелите и близките са неизмерими. Все пак има ли някакъв по-точен измерител?
Има. Парите. Ако приемем, че един човешки живот струва (условно) 1 млн. лева, то България е загубила от убити 658 милиона за изминалата година. Ако приемем, че един ранен “струва” половин милион лева, то още 4.3 млрд лева са стрували тези хора на България. Откъде идват тези цифри ли? Преди време четох, че 1 милион долара е приетата от американските съдилища средна стойност за отнет човешки живот – тя може да варира нагоре, или надолу, но първоначалната оценка започва оттам. Това включва сумата на доходите на един човек през съзнателния му живот (35-40 години) плюс още толкова за приносът му в грижи към семеството, който обикновено се добавя като сума към доходите му. Т.е. ако едно семейство се е лишило от член с 100 хиляди долара доход на година, то и грижите му, “остойностени” като време, което е отделял, са още поне толкова. Ако е пенсионер – тогава сегашния му по-нисък доход се компенсира с по-големи грижи и принос в семейството. Ако е дете – тогава се смятат бъдещите евентуални доходи и то с доста голям плюс. За ранените положението е подобно – лечението на тежко пострадал от катастрофи може с лекота да надмине 200-300 хиляди долара, а ако остане инвалид, цената на нужните му грижи може да надмине и милион, като към това се добавят и пропуснатите доходи от намалена работоспособност. Този опростен подход (върху който адвокатите на двете страни излагат аргументи за и против във всеки отделен случай) помага на съда да определи размера на обезщетението за всеки отделен случай, като се води от образование, социален и медицински статус и др. фактори за всеки отделен случай. Това в САЩ.
В България липсва подобна методика, но може да приемем, че ако човек средно печели по 1000 лева месечно в продължение на 35-40 години, то за това време се събира сума от 400-480 хиляди лева. Добавя се към това коефициент “грижи” и се получава сума 800-900 хиляди лева – за удобство я закръгляме на милион, ако се сметнат и разходите на държавата във всеки подобен казус. Ако цената на лечение, възстановяване и инвалидни пенсии и обезщетения варира от 50 хиляди до над 800 хиляди, то за удобство пак приемаме 500 хиляди лева.
Всичко това се прави, за да оценим стойността на катастрофите през 2014 без тук да се смята цената на унищоженото имущество – коли, пътни съоръжения и т.н. Цена от грубо над 5 млрд. лева е твърде висока за страна като България. Като цел за 2015 година МВР може да си постави – намаляване на броя на тежките ПТП-та и ранените до под 5000 годишно, броя на убитите до под 500 – това ще е спад с над 20%. Няколко начина това да стане:
– завишаване на контрола по пътищата – главно за неправилно изпреварване и отнемане на предимство, както и за превишена скорост. Закупуване и спешен монтаж на стационарни камери на рискови места, закупуване и инсталиране на мобилни камери в цивилни коли на МВР, които да се смесват с трафика и да отчитат нарушенията. ЗДвП трябва да се измени така, че да приема като доказателство в съда и показания от т.нар. видеорегистратори в колите. В 21 век има достатъчно методи да се отчете дали е достоверен един запис, особено ако е иззет от МВР като доказателство още непосредствено след момента на катастрофата и от мястото и. Разбира се, след като ценни доказателства се губят щедро от вещи лица, съда ще трябва да разработи и адекватна система за съхранението им. Трябва да се прекрати спирането на шофьори за нарушения, които не са непосредствена опасност, или пък просто за рутинна проверка. Размерът на наказанията трябва да се завиши драстично, като ако водачът плати доброволно (т.е. покаже, че приема наложеното му наказание), в срок 15 дни след налагането, те да се редуцират до 50-70% от първоначалния си размер – важен е превантивният ефект от глобата, размерът служи за стряскане.
Наказанията по ЗДвП трябва да се отразяват и върху размера на застраховките на рисковите шофьори, което да резултира в по-високи премии, плащани от тях. В последните 20 години се забелязва отчетлив тренд на фаворизиране на автомобилистите и резултатът е, че в градове като София, Варна и Пловдив насищането е между 400 и 550 коли на 1000 жители. Явно държавата има повече полза от автомобилисти, отколкото от пешеходци, колоездачи и пътници в градския транспорт, но като цяло обществото губи от това – освен от катастрофи, щети има за здравето и от други заболявания, чиято връзка с трафика е явна – стрес, астма и т.н. Всекидневното придвижване с кола трябва да стане категорично по-скъпо и неудобно от придвижване с публичен транспорт, особено за сам човек. Вдигане на данъци и акцизи, винетки и застрахователни премии по КАСКО и ГО е наложително. Приходите от данъци, акцизи на горива и винетки би следвало да се ползват приоритетно за ограничаване на еко-щети от автомобилите и за поддръжка и инвестиции в пътища. Пътищата в България категорично не отговарят на никакви стандарти като маркировка и знаци, а също и като осветеност на конфлинктни и опасни зони нощно време и в намалена видимост. Качеството на пътната покривка също е под изискуемия минимум и това е обективна причина за голяма част от катастрофите. Застрахователните премии освен обвързани с поведението на шофьора, следва и да са поне с 50% над сегашните. Трябва да може да се плащат и месечни застраховки ГО, но това отново повдига въпроса за качеството на контрола и санкциите. Застрахователните компании трябва да бъдат задължени законово да изплащат щети, свързани със смърт и наранявания при ПТП в едноседмичен срок от случката, в минимално определен размер. Сегашната ситуация в която те изплащат и бавят изплащания на обезщетения по ГО на пътници и пострадали от ПТП трябва да се прекрати. Ако в момента застрахователна компания откаже изплащане с абсолютно измислени аргументи, единствения начин да ги принудите минава през съда, където те имат много повече възможности за действие, отколкото средностатически човек, пострадал от ПТП. Трябва категорично разходите за лечение на пострадали от ПТП-та да се извадят от МЗ и НЗОК и да са за сметка на задължителните застраховки ГО.
Изискванията към автопарка категорично трябва да се завишат и да се въведат забранителни такси регистрация на коли, по-стари от пет години. Контролът за светлини, спирачки, ходова част и гуми да е по-редовен и строг, особено за пътнически превозни средства и такива над 10 тона. Като цяло, намаляване на броя на колите и снижаване на скоростта им по общо 30 хиляди километра републиканска пътна мрежа би трябвало и математически да доведе до намаляване на катастрофите. Държавата може да насърчи и някакви модели за споделяне на един автомобил от няколко души – с цел по-добра ефективност и по-малък брой коли, паркирани по улиците и градинките в по-голямата част от денонощието. В София Зелената зона би следвало да се разшири поне двойно, а за зоните извън нея да има Жълта зона – безплатна за паркиране, но с контрол само на определените за целта места и санкции за нарушителите. Липсата на места за паркиране би следвало да откаже част от жителите на София от свещеното им право да държат возилото си навсякъде.
Всички тези мерки едва ли ще могат да се приложат в рамките само на година и вероятно обществената съпротива ще е огромна, но резултатът във всички случаи ще си струва.
