Вчера стана известен един факт, който окончателно срина мнението ми за това управление като водено от здрав разум. Министъра на регионалното развитие Лили Павлова направи изказване, поразително по своята неадекватност – държавата няма пари да ремонтира магистралите, затова намалява скоростта по тях. Това изказване идва, след като решение на Агенция Пътища намали скоростта по над 50 километра участък от АМ Тракия на 90 км/ч. Причината е тривиална – тези участъци не отговарят на критериите за магистрали – всеки, който е карал по тях, знае това. Така всъщност България отново няма един цялостно изграден магистрален път. Изказването на “любимката на Бойко”, “министър синьо яке” не оставят съмнения в компетентността и – недоумение буди факта, че все още заема пост, който не е за нея. Остава отворен въпросът – защо се строят нови магистрали, след като не могат да поддържат сегашните? Как ще АПИ поддържат инженерно съоръжение като тунел при Кресна с дължина над 10 километра, след като нямат пари за подмяна на асфалт? Думата корупция в пътното строителство просто придобива реални измерения.
Нека направим сметка откъде се взимат пари за поддръжка на пътищата по закон.
1. Винетки за автомобили, камиони и автобуси. За около 3 млн. превозни средства не зная каква точно е сумата, вероятно е посочена някъде на сайта на АПИ.
2. Акциз и ДДС върху цената на горивото – около 60% от крайната му цена се формира от данъци и акцизи, които отиват в бюджета. Вероятно се харчат за всичко друго, но не и за поддръжка на пътища. Това би следвало да се промени.
Не може да се строят нови магистрали без да се реши проблемът с качеството на строителството им и поддръжката на по-старите участъци. Това налага радикални антикорупционни мерки, които да се приложат в действие.
