УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Бившите ми колеги от Капитал отново са застанали на амбразурата в защита на зелената енергия. Поводът е решение на ДКЕВР (Държавна Комисия за Енергийно и Водно Регулиране), с което се въвежда диференцирана, и (според Капитал) дискриминираща цена за “достъп” за различните ВЕИ (възобновяеми енергийни източници). На фокуса на ДКЕВР и Капитал съответно са попаднали станалите вече печално известни фотоволтаици – при тях таксата за достъп е най-висока, особено за тези, включени преди юли 2012г.

Това решение на ДКЕВР безспорно е спорно и може и да бъде отменено от ВАС (особено ако бъде “подходящо” сезиран). Спорна е обаче и предисторията, която от Капитал премълчават, когато говорят за ощетените инвеститори. Преференциалните цени за изкупуване на електроенергия от ВЕИ бяха въведени също толкова “на тъмно” и в угода на шепа инвеститори, колкото и ощетяващи са за същата шепа “инвеститори” те днес, когато се въвеждат нови цени за достъп. Вместо да бъде изкупувана по нормалните цени за всички електроцентрали и да бъде вкарвана в микса за потребителите, за енергията от ВЕЦ, вятърни, слънчеви и централи на биомаса беше въведена толкова висока цена на изкупуване, че реално нормата на печалба в този бизнес се приближи до хазартния бизнес. И понеже е по-трудно да се вземе лиценз за казино (а и хазарта в България се контролира от мафията), а вратичката за ВЕИ се оказа “порта у поле”, в този бизнес се хвърлиха и “инвеститори”, които доскоро не различаваха Ват от Волт. Освен високата норма на печалба, държавата гарантира високи изкупни цени за период от 25 години напред, като уловката беше във дребния на пръв поглед трик – гарантираните цени за нови включвания намаляват за всяка бъдеща година, но периода е един и същ за всички. Така тези, които са се включили през 2010г. получават гарантирани (ненамаляващи) цени до 2035г, докато инвеститорите, които са се включили през 2020г. биха получили много по-ниска изкупна цена, но пак за същият период – 25г. Обяснението на това беше, че цената на инвестицията в панели и технологии пада (което е вярно) и първите инвеститори трябва да получат стимул да са първи, защото Брюксел (вечното оправдание) искал да имаме 20% зелена енергия до 2020г. Цената на тези гимнастики пристига в месечната ви сметка под формата на добавка “зелена енергия”, което е добре, защото можеше и да не е указано въобще – все пак е добре да се вижда колко точно струва инвеститорския комфорт за всеки потребител. При тези условия наплива от желаещи да “бръмчат” на “ВЕИ-та и еврофондове” нарасна лавинообразно и мизата за включване на готов проект към ЕРП-мрежата скочи до половин милион – лева или евро, в зависимост от източника. Информацията е непотвърдена, неофициална и строго манипулативна. За мен част от тази информация дойде, когато един познат ми звънна с простия въпрос “абе какво е това ОВОС и за какво се прави?” Обясних му накратко за екологията и Оценките на Въздействие върху Околната Среда (като неспециалист) и го попитах защо му е това нещо. “Тука валят някакви искания за ОВОС на едни слънчеви панели, дето искаме да ги слагаме в едни села”. Тогава ми светна до каква степен се е надул балонът на ВЕИ-тата. Почти до степента на недвижимите имоти, когато цените щяха да вървят само нагоре, “защото сме в ЕС, все пак”. Също толкова непотвърден и манипулативен слух е за един тарикат, чиято фотоволтаична централа дори и нощем правела ток, и когато проверили този природен балкански феномен икономическата логика лъснала – човека бил включил дизелов агрегат в полза на зелената енергия. Така де – нали е зелена, какво значение има колко нафта ще изгори, или колко декари обработваема земя ще се засенчи с “котлони” в името на цъкащият електромер.

Между чука (инвеститорите) и наковалнята (потребителите) попаднаха Електроразпределителните предприятия (ЕРП), които трябваше да изкупуват приоритетно “зелената” енергия по “червени” (като градус) цени, а после да я продават на потребителите си заедно с тази, идваща от НЕК (АЕЦ, ТЕЦ и други). Увеличението на цените на тока в началото на юли 2012г. с 13% и обещанието, че това е само началото, показа къде системата дава “на късо”.

Самите ЕРП-та също се включиха в “бизнеса” (макар че далавера подхожда повече) и един от най-големите ветропаркове в България до Каварна е собственост на ЕВН. Друг инвеститор изгради най-големия соларен парк на Балканите, който след това беше бързо продаден на други инвеститори от Близкия Изток. Цената на парка се оценява на 350 млн. лева, чиято възвръщаемост вероятно ще се проточи във времето с новите цени за достъп. Това е лоша новина за инвеститорите от Близкия Изток, както и за “инвеститора” с черен Mercedes ML с регистрационен номер А 7777 **, който видях паркиран напреки на шосето до изграждания соларен парк до град Кула, област Видин. Като цяло обаче е добра новина за енергетиката (с намаляването на преференцираните играчи) и за хората, които инвестират в инвеститорите на ВЕИ-та, като плащат месечните си сметки.

Според мен цените на електричеството неизбежно ще растат нагоре, със или без ВЕИ-та. България има голям брой ВЕЦ и потенциал за още толкова водни мощности (това го казвам без да съм хидроспециалист като Ахмед Доган), които да се изградят и да изпълняват двойна роля – вода за ток и за напояване. Напояването ще става все по-приоритетно в следващите години с евентуалното засилване на сушата и покачване на цената на земеделската земя и хранителните продукти. Вятърните централи и соларните паркове имат своето голямо място в енергетиката, но не по начинът, по който това стана досега – сбъркано и “на юруш”, за да не изпуснем крайния срок. Огромна част от вятърните паркове са построени на пътя на прелетните птици Виа Понтика, вероятно в нарушение на всички ОВОС, а 95% от соларните паркове са върху земеделска земя, при положение, че най-смислено е да се правят върху покриви на халета, хипер-маркети, паркинги и други бетонирани площи, които в нашата мила рОдина са навъдиха доста. Доста се избърза с инсталацията на големи мощности, при положение, че в момента китайците правят отлични и евтини панели – тенденцията е ясна, цената им ще пада.

Лепа Брена в София, 1990г.

Горното видео показва началото на концерта на Лепа Брена в София на 24 юли 1990г. На стадион “Васил Левски” над 70 хиляди души очакват югославската звезда, която пристига с правителствен хеликоптер Ми-8. Пилотът осъществява прецизен заход над стадиона и противно на надписа във видеото “dramatic landing” не каца, а зависва на около половин метър над подиум, на който слиза Лепа Брена. В информацията към видеото пише, че хеликоптера е бил на Тодор Живков, което твърди и самата певица, макар че по онова време (юли 1990) Живков от месеци не е на власт и дори е в килия с различни обвинения – от измяна до присвояване на държавни пари. Хеликоптерът е част от Правителствения отряд, една митична тогава структура, която е натоварена с отговорни задачи в най-висша степен – превоз на първите партийни и държавни ръководители от точка А до точка Б. Как точно Лепа Брена се озовава на борда на машината без да е нито партиен, нито държавен ръководител, е друг въпрос. Всъщност, на хеликоптера ясно се вижда надписът БАЛКАН (на фалиралия през 2000г. национален превозвач), така че може да се приеме и че Ми-8 е нает от авиокомпанията. Надписите на авикомпании и цивилни регистрации са се слагали на правителствените самолети в страните от бившия соц. лагер поради всеобщата мания за секретност. Това обаче не е от значение – случило се е преди 22 години и според присъствали на концерта “това беше първият истински концерт, на който съм бил/а”.

На следващото видео, в своя типичен изразен стил, премиерът обяснява защо и днес, 22 години след “полета на Лепа Брена” (на която Борисов е явен фен) нещата в Авиоотряд 28 (наследник на Правителствения отряд) не са се променили и защо той вижда дейсността на отряда като таксиметрова компания.

Бойко Борисов в парламента

Казано накратко, премиерът има остър дефицит в разбирането си за ролята на едно правителствено звено за авиотранспорт. Това му позволява да прави тълкувания, които са поразителни в своята некомпетентност. Подобно изказване той направи и малко след като пое поста министър председател от Сергей Станишев и се закани да отмени поръчката за два “нови” правителствени самолета, но впоследствие от поръчката отпадна само един. Не били нови, а били “нискотарифни” и “втора ръка”, което явно показва и как Борисов бърка понятия от авиокомпаниите, автомобилите и т.н. Самолетите в момента са най-новите и с най-малко нальот от всички налични в авиопарка на Авиотряд 28. Проблемът не е в това дали машините са нови или не – въпроса е кой и как има право да ги ползва. Ето накратко какво мисля по въпроса:

Този отряд трябва да стане отделна ескадрила към ВВС на Република България, поради функциите му и дейността му да бъде регламентирана със закон – така както е и в други държави, и както ще бъде регламентирана една сходна на Авиотряд 28 структура – НСО (Национална Служба за Охрана). Разликата между НСО и обикновена охранителна фирма би трябвало да е ясна на човек, бивш собственик на такава (ИПОН) и охраняван от НСО в момента. Проблемът с малкия нальот на пилотите и машините едва ли трябва да се решава с возене на футболисти и спортисти – те едва ли са най-заслужилите в тази страна. Така както не всеки може да си поръча охрана от НСО, не би трябвало да може всеки да си поръча самолета на премиера и президента. Ако може – тогава какъв е смисълът от този отряд, след като могат да се наемат самолети от други авиокомпании, когато е нужно? За 100 часа полети годишно вероятно ще излезе по-евтино, отколкото да се поддържа цялата структура, наречена Авиоотряд 28. Всъщност, дали не можем да си наемаме правителство, когато е нужно? Сегашното работи смислено доста под 100 часа годишно.