Човек, дори и добре да живее, попада отвреме-навреме в лапите на някоя марка, чийто франчайз се държи от гърци, или пък ритейлър (продавач на евтини стоки с претенции за голям магазин) с гръцки МОЛ. Подобна случка имах и аз на два пъти в последния месец.
- ИКЕА – посещението там традиционно започва или завършва с хапване в ресторанта на шведските кюфтенца. Този път това беше разочароващо – взехме си малка бутилка вино, за която ни предложиха водни чаши. Другите се били…изпочупили. Втори опит – търсим отчаяно чиста маса – няма такава в 18 часа вечерта – всички са покапани и с трохи. Питам на касата имат ли намерение да забършат. Отговорът е пълен с отегчение – “ми няма кой”. Явно IKEA върви по пътя на Балкантурист в обслужването на клиентите си – гръцки мениджмънт и ниски заплати водят до жестока демотивация на персонала.
- JUMBO – гръцка верига за детски стоки в ниския ценови сегмент, честно казано, повечето – пълен боклук дори и за парите, които плащате за тях. Успявам да се излъжа с плажен чадър и детски надуваем басейн за общата сума около 30 лева и си ги нося вкъщи. Малко преди да заминем на море, решавам да надуя басейна и да отворя чадъра, за да видя как работят по предназначението си. Чадърът изглежда ок, но положението с басейна е пробито. Отбелязвам си да отида до Околовръстното (15 километра от вкъщи) и да поискам замяна. След няколко дни стигам и до това – минали са вече около десет дни от покупката, която е в гаранция – поне официално. В магазина ме посрещат отработено – поглеждат дупката, казват, че е съмнителна, гледат ме подозрително – вероятно се опитвам да измамя гърците с покупката за 15 лева. Питат защо не съм надул веднага басейна, ами съм чакал толкова време. Обяснявам, че не ми е първи приоритет да надувам басейни в дома си и съм го направил по-скоро превантивно – не виждам проблем в това. В крайна сметка басейнът остава за компетентен технически оглед при ритейлъра, аз се сдобивам с бележка, която държа и до днес – 15 дни след посещението на JUMBO. От магазина няма никакво обаждане и вопъл. Това ме навежда на мисълта, че бизнес моделът на тези гърци е подобен на останалите византийски бизнеси в България. В него продажбата на некачествени стоки на ниски цени, и отказът за гаранционно обслужване и замяна е в основата на всичко. При евтините стоки процентът на брак често надминава 15-20% и замяната им би изяла целия марж на печалба на този дискаунтър. Единственото логично решение за техния мениджмънт остава отказът от замяна и връщане на парите на клиентите им. Това решение се очаква да не бъде оспорвано от много хора с покупки за 10-20 лева, които не биха се занимавали и по-скоро биха махнали с ръка. Малкият процент от тези, които биха си потърсили правата по-шумно, се очаква да бъдат неутрализирани от черен ПР и официални опровержения на гърците, които дежурно изтъкват колко голям и важен инвеститор е византийския бизнес за България.
- Подобен е и казуса в CARREFOUR – френска марка, която в България оперира под гръцки флаг. Можете да проследите драмите им с неплащане на доставчици в серия публикации на Капитал.
