В последните месеци, бежанската вълна през Македония и Сърбия показа явно, че решението на България за издигане на стена по границата с Турция е било правилно, макар и закъсняло доста. Хората, които идват от Турция вече не са бежанци, а незаконни имигранти. Това е поради простия факт, че са били бежанци при напускането на Сирия, но в Турция са били в безопасност.
Изявленията на много от тях, дадени пред услужливите микрофони от палатковите лагери, показва ясно те как възприемат ЕС – като супермаркет. В момента са се запътили към на-богатите му щандове с намерението да получат каквото искат, а европейците ще платят сметката – стар пост-колониален синдром на африканци и азиатци. Усещането им, че имат право на всичко, което поискат и то веднага, ще доведе тези хора до крах на илюзиите, когато Германия, Австрия и Холандия започнат да ги експулсират един по един. Този момент наближава – едва ли германците искат да приемат само през тази година един милион имигранти, които в повечето случаи ще натоварят социалните им фондове и трудно ще се интегрират. Никой не желае да отглежда бъдещите евро-джихадисти, в които ще се превърнат децата на тези маргинализирани имигранти. Въпросът е дали ЕС ще се справи с тях, преди да успеят да разрушат един от основополагащите му принципи – Шенгенското споразумение?