Как една снимка обръща пейзажа

Снимката на едно удавено дете на турския бряг срещу гръцкия остров Кос потвърди максимата – смъртта на един е трагедия, смъртта на стотици (същата седмица се удавиха още поне 210 души в лодка, тръгнала от Либия към Италия, но нямаше снимки) е статистика. Всеки човек е видял в мъртвото дете своето или друго близко същество на същата възраст и този ефект беше максимално експлоатиран от всички медии и НПО-та, които са в бежанския “бизнес”. Бизнес в смисъл, че работят в посока на обслужване и улесняване на имигрантския поток в Европа. Заедно с тригодишното дете са загинали и петгодишното му братче и майка им.

Встрани от сълзите, тук се повдигат няколко интересни въпроса. На първо място, докога ЕС ще разрешава на Турция да изнудва европейците с имигрантския поток? Турския султан (президент) Ердоган не пропусна да нападне ЕС за случая с детето, намерено мъртво на турския бряг. Все пак, нека да отбележим нещо, което беше ясно, преди унгарския премиер Орбан да го каже – бежанците са на сигурно място в Турция и желанието им да се преместят в Европа е всичко друго, но не и бягство от война. От милионите, които са решили да се настанят в Европа в разрез с всички правила, не повече от 15% са сирийци, бягащи от война. Другите са иракчани, афганци, суданци, нигерийци, бангладешци, сомалийци, които просто търсят сигурността на европейските социални програми. Стъпвайки в Европа, те вече имат искания – бързо получаване на статут, жилище и медицински и социални помощи за тях и семействата им. Това показва крахът на африканската и азиатската анти-колониална борба и нуждата тези два континента (или големи части от тях) да бъдат колонизирани и управлявани от Европа отново – главно заради благото на собствените им жители, които не могат да се управляват сами.

Доколкото загиналото дете е кюрдче от Кобане, нужно е да се каже и нещо друго – борбата на кюрдите за независимост е точно толкова легитимна, колкото са терористични бомбардировките на Турция срещу тях и колкото по-рано това се разбере от САЩ и ЕС, толкова по-добре ще е за стабилността на региона. Един независим Кюрдистан върху 500 хиляди кв. км от етническите си земи върху днешен Ирак, Сирия и Турция ще е този крайъгълен камък стабилност, който липсва на Близкия Изток от началото на 20 век досега. Кризата с бежанците в Кобане е пряка отговорност на турското правителство, което негласно и явно подкрепя Ислямска държава срещу кюрдите. Това просто не може да продължава така.

В заключение може да се каже – не нужно България да взима ноу-хау от Израел за стена по границата с Турция. Има достатъчно инженерни кадри, които ще изградят и по-добра преграда, без да взимат ноу-хау от евреите. Нужно е финансиране и политическа воля за стена Резово-Александруполис.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.