Колко имигранти ще влязат, преди Европа да се усети?

Имигрантската криза, маскирана като бежанска, започна да придобива ясни очертания на нашествие към Европа от страна на араби, африканци, азиатци и други народности, които нямам време и желание да изброявам. Да поставим няколко ориентира в тълпата от дезинформация:

  1. Тълпите имигранти идват в Европа главно от Турция, която за тях е сигурна държава, но те не желаят да останат там. Това са главно мюсюлмани, млади мъже, които явно не желаят да се бият за свободата и бъдещето си в свободни Сирия и Ирак (Афганистан, Сомалия, Еритрея, Либия и която още провалена държавица се сетите), а предпочитат да нахлуят в Европа като в супермаркет, който имат намерение да разграбят. Жените и децата сред тях са малко и те биват изтиквани напред пред камерите и журналистите, които имигрантите възприемат като “полезните идиоти”, пропагандиращи каузата им. Със същото презрение те се отнасят към храната, която правозащитници им носят – някои от тях “бягат” от войната с повече пари в джоба, отколкото домакините им изкарват за половин година. Точно затова и “сирийците” подминават презрително бедни страни като България, Македония, Сърбия и дори Унгария и настояват на своите човешки права да отидат, където пожелаят. Правата на домакините им в Германия например, които може и да не са съгласни да приемат един милион нови абонати за социални помощи, явно не ги интересуват. Фактът, че немската полиция е заловила пратка сирийски паспорти показва до каква степен работи брандът “сирийски бежанец”, разработен перфектно от медиите като образ на страдалеца.
  2. В същото време наблюдаваме нежелание на бежанците да се установят в стрнаите от Залива или в Турция, където хората са техни единоверци. Като човек, който е пребивавал в ОАЕ, мога да каже, че тази страна като обществено и социално развитие е в дълбокото средновековие – бичуване за прелюбодейство се обявява и изпълнява публично, а политически и граждански права е забранена дума. Там управляващите шейхове купуват послушанието на поданиците си със смесица от пари и страх – единственото, което отличава богатите монархии от Залива от останалите арабски режими на Близкия Изток са по-широките социални програми за местните, крепени с робския труд на пакистанци, индийци и филипинци плюс петро-доларите. Краят на петрола ще доведе до крах на тези автократични режими, какъвто крах едва бе избегнат в Бахрейн през 2011г. със инвазия на саудитски войски. В тези страни чужденците никога не са добре дошли и не могат да придобият гражданство, дори и да са единоверци – добре известен факт. Затова, Европа е примамлива дестинация дори за мюсюлмани, които явно са изгонени от страните си и са насочвани от режими като тези в Анкара и Рияд в посока ЕС – това е една бъдеща бомба със закъснител. Днешните бежанци са утрешните евро-джихадисти, които ще имат нужда от джамии във Ватикана, Шарият в Париж и халифат в Андалусия. Това е факт, произтичащ от примитивността на религията им и начинът и на прилагане. Хора, които считат богохулството за престъпление, за което се убива с камъни, както и жените за нещо подобно на машини за раждане на деца, явно са далеч от стандартите на цивилизования свят. Всеки, който е пребивавал в Близкия изток извън Дубай е виждал, че жените видимо имат права точно колкото и камилите или козите – тяхно единствено право и задължение е да раждат бойци на пророка.
  3. Когато човек има работа с подобни хора, е нужна качествена преоценка на понятията. Съчувствието те възприемат като слабост, а слабостта винаги води до доминация над по-слабия. Основна цел на новодошлите в Европа е да се закрепят максимално добре в квартали, които те обособяват като анклави и правят негостоприемни за други, дори и за местните жители, след което да изтеглят максимална част от многобройните си братя, сестри и братовчедеи, които от своя страна повтарят същият цикъл. Ако не вярвате, прекарайте около седмица в квартала около Лъвов мост и ще получите представа за механизма на това заселване. Подобен процес тече и е много по-напреднал в страни като Германия, Холандия и Белгия. Късогледото отношение на Ангела Меркел към имигрантите ще доведе до това, че крайната десница в Западна Европа ще стане популярна поне колкото Йобик в Унгария и Златна зора в Гърция, която се очертава да вземе 10% от гласовете на гърците на предстоящите избори и да стане трета политическа сила. Ако в десетина страни от ЕС дойдат на власт хора, в сравнение с които Виктор Орбан изглежда като мекушав левичар, то съдбата на новодошлите бежанци в Европа може да се окаже застрашена повече, отколкото при Ислямска Държава. Струва ви се невероятно? Преди пет години никой не си е представял и беше също толкова невероятно, че тълпи от хора без документи ще се изсипват от влаковете в центъра на Германия без никакъв контрол.
  4. Редно е да направя и едно отклонение – за мен цветът на кожата и религията на тия хора, идващи през границите, няма никакво значение. Много сирийци вероятно са по-бели и светли от самия мен, така че това не е фактор. Не желая да ми навират религията си в очите като причина за отказа им да живеят цивилизовано и не считам, че те ще се интегрират в обществата, в които отиват. По-вероятно е да се капсулират и да създадат нови проблеми там, където се установят. Защото всеки от тях носи собствения си ад със себе си, макар и да твърди, че бяга от него.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.