Какво не е наред в МВР?

Ако трябва да зададем въпроса по друг начин – кое е наред в МВР? Отговорът от гледна точка на тези, които плащат над милиард лева данъци и очакват от МВР ефективност е – нищо, това е напълно безполезна институция за обикновения гражданин. Там някакви хора трупат стаж за пенсия и взимат 20 заплати накуп при пенсиониране във възраст, в която все още могат да станат родители.

Последните казуси с убитите в Бургас две жени от мъж, който многократно ги е тормозил и заплашвал и поведението му е документирано с жалби от вече убитите е белег за това бездействие на триъгълника МВР-прокуратура-съд, в който пододни хора живеят напълно комфортно. Подобен лош късмет е имала и Емилия Бузева от Видин, която беше зверски пребита от оскотял избирател за да каже къде са парите от пенсията и. Жената, която е над 90-годишна, е в много тежко състояние и близките и се молят “Господ да я прибере без да се мъчи”, става ясно от репортаж на НоваТВ. Извършителят на деянието е бил задържан и освободен след 24 часа от полицията. Единствено медийното внимание накара полицията и прокуратурата във Видин да се размърдат и да започнат да вършат работа.

Тези два казуса – отказ от превантивни действия и пускане на свобода на заподозрян извършител, от чийто профил става ясно, че е способен да извършва тежки престъпления почти без мотив подхранват чувството за безнаказаност в престъпниците и чувството за обреченост за хора, които разчитат единствено на полицията да ги защити. Това са казуси, които се повтарят ежедневно под носа на всички РПУ-та в България, докато те са заети да борят престъпността на хартия.

МВР не успява да издири и да вкара зад решетките хора, които са осъдени ефективно на лишаване от свобода – братя Галеви и Илиян Тодоров (убиецът от Соло са христоматиен пример). МВР не успява да събере годни доказателства, които да докажат очевидни престъпления в съда и липсата на правна култура в голяма част от дознателския и редовия състав на полицията не се крие дори от самите шефове в МВР – в частни разговори, разбира се. МВР не успява да конвоира живи до ареста заподозряни извършители на престъпления, защото просто ги убива от бой – както Чората, бит вързан с белезници докато умре на улицата и друг задържан от ГДБОП преди около пет години, който е бил натискан в колата с чувал на главата, докато се задуши и умре. Кадри с абсолютно ненужно полицейско насилие периодично стават достояние на обществеността – побой над момче и момиче на улицата, полицай скъсал пагона си за да обвини за това задържан, нахлуване на маскирани полицаи в офис, които преднамерено стъпват по ръцете на проснатите на пода хора – всичко това са белези на характерното чувство за безнаказаност, което обзема ниско-интелегентни хора, сдобили се с първични властови уреди като пистолет и белезници. Това обаче не е правосъдие и вече 25 години няма кой в МВР да осъзнае това. Съпричастността на прокуратурата към тези беззакония е очевидна, когато трябва да се унижава човек, за който очевидно няма протекции отвисоко – като ареста на бившия военен министър Николай Цонев, който беше принуден да легне на земята без да оказва никаква съпротива при ареста си. В същото време, персона като Христо Бисеров очевидно се ползва от закона омерта, който му гарантира, че докато си мълчи, няма да получи обвинителен акт от прокуратурата. Казусът с укриването на Евелин Банев – Брендо пък е показателен за (не)способностите на българското правораздаване, особено на фона на румънската прокуратура в последната година. В Румъния персонаж като Волен Сидеров вероятно би излежал присъда още при първия побой, нанесен от него на магистрала Хемус, а това автоматично би изключило желанието му за рецидиви.

В този ред на мисли, изключително нелеп инцидент като този в Средец, при който загина афганистанец, също предизвиква тревога за способностите на МВР. Тук фактите са следните – патрул от трима полицаи се натъква на група от около 50 афганистанци на 30 километра навътре в българска територия, като в суматохата единия полицай стреля и един от бежанците-имигранти е убит. Първоначалната версия на МВР беше за престрелка по границата, което накара премиера Борисов да действа като главен секретар и да напусне заседание на ЕК в Брюксел скоропостижно. Да, но в престрелката участват две страни, а очевидно афганистанците не са оказали съпротива – в противен случай 50-мата можеха да убият тримата полицаи с голи ръце, както се случва при бунтове. Изстрелът във въздуха, който рикоширал от мост беше определен в много коментари във Фейсбук като казус тип “подхъзнал се и паднал върху ножа седем пъти”. Встрани от факта, че патрул на МВР случайно засича голяма група мъже (половин рота, ако ползваме военен термин) навътре в територията говори много за неспособността и да пази границата. Само преди 25 години подобен казус би срещнал организиран отговор на няколко застави по границата, плюс разгръщане на полка в Елхово за отразяване на нахлуването, коментира граничар от онова време. Няма как сегашния казус да е по-приемлив, независимо дали полицая е стрелял от уплаха или предумишлено. И в двата случая реакцията на МВР след това издава гузност и желание по навик да се прикрие реалността. А тя е, че полицаите по границата са изключително демотивирани да вършат съвестно задълженията си и групите имигранти в центъра на София го доказват. В този ред на мисли, желанието на премиера Борисов да затвори границите, ако Германия и Австрия го направят, е само пожелателно, защото не може да бъде изпълнено.

Накрая ще споделя три казуса с мое участие, в които МВР показа пълна непригодност.

– най-скорошния е нападение на съсед срещу друг съсед с нож – срещу въпросния са подавани доста преписки и жалби, полицията вероятно си ги пази в архива битови спорове. Въпросното нападение се размина без жертви поради главно неумението на нападателя, а опитът за убийство (де факто) беше оставен без последици от МВР. Извършителят беше освободен след по-малко от 24 часа. В случая се случи българската народна поговорка “Господ си знае работата” – скоро след това по медицински причини въпросния съсед стана безобиден.

– преди около година и половина бях извикан в местния полицейски участък, където ми беше връчен електронен фиш за извършено с моя кола на определена дата нарушение на ЗДвП. Проблемите в този фиш бяха два – колата, която твърдят, че е нарушила закона, всъщност ми беше противозаконно отнета (открадната) преди повече от 8 години – и оттогава номерът и трябва да фигурира в регистрите на МВР като “издирва се”. Преди да получа фиш за глоба, би трябвало да светне някъде една огромна червена лампа. Другия проблем, че всъщност колата от снимката не беше откраднатата ми Тойота с номер СА *******. Колата беше Митсубиши с номер ВТ ******. Това показва, че и най-съвършената система за видеонаблюдение се сблъсква с човешкия фактор в МВР – този който изпраща фишовете на адресатите им. Това разбира се е когато тази система работи – липсата на подобна във Варна доведе до там, че един режисьор изчезна заедно с колата си повече от три дни и накрая трупът му беше случайно открит в дере.

– преди повече от шест години ми беше разбита колата и оттам откраднат авто-CD-плеър, за което аз подадох надлежните жалби и писах куп показания, за което загубих цял ден. В крайна сметка случая отиде в графа неразкрити, но моето изумление беше породено от обаждане от РПУ, в което бях извикан повече от година след това. Там група от четирима млади дознатели, възпитаници на Академията на МВР, ми обясниха, че се налага да закрият случая и затова са ми загубили времето, като са ме повикали, за да ме уведомят лично. Закона освен това ги задължавал да ме попитат дали не си спомням нови обстоятелства по случая, което е странно – обикновено с времето спомените избледняват, а не се засилват. След цялата процедура, изпълнена по закон, половин работен ден на тези четирима служители мина успешно и те се приближиха още малко към заветното пенсиониране на 45 години с 20 заплати накуп. Правосъдието в случая загуби от бюрокрацията.

Всички тези случаи показват тотално сбъркване в подхода за превенция на престъпленията, наказването на престъпниците и работата на МВР – там грешката е системна. Подобно на ВСС, което съществува главно, за да иска по-високи заплати от министъра на финансите, работата на МВР е да произвежда абсурдни новини, които струват около милиард лева годишно. Единствения удачен вариант (макар и много закъснял) за реформиране на това ведомство е грузински сценарий, приложен от Михаил Саакашвили преди повече от десет години – закриване на всички щатове и назначаване на нови хора след прозрачен избор с конкурс. Добре е това да стане преди група от 500 души да бъде задържана от патрулка в центъра на Пловдив, защото не е платила на каналджиите да ги закарат директно до София.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.