Ще има ли война на Балканите?

Преди седмица Ангела Меркел направи едно смразяващо предсказание – ако Германия затвори границата си, това би могло да предизвика нова война на Балканите. Канцлерът не уточни точно кои балкански страни визира в това предупреждение, направено по-скоро за да тушира вътрешно-германската опозиция на приемането на нови и нови мигранти, но вероятно е визирала страните от Западните Балкани – най-вече Сърбия, Македония и Хърватия, които са най-потърпевши от бежанските вълни и биха пострадали от всяко рязко германско движение. Мнозина наблюдатели вече обвиниха Меркел в късопаметност, защото именно тя каза преди месеци, че Германия ще приеме всички бежанци, което накара много обитатели на лагерите в Турция да потърсят пътя до Германия на картата. Други нарекоха това поведение на канцлера типично западняшко лицемерие и измиване на ръце, но фактът е налице – Меркел изрече на глас нещо, за което от месеци насам пишат издания като Foreign Affairs и др., както и във по-специализирани доклади на наблюдатели и разузнавателни централи, достъпни в интернет. Нова война на Балканите е възможна, и то не само заради бежанците. Всъщност тълпите мигранти могат да се окажат искрата, която да подпали бурето с барут. Точно както един неумел атентатор успява все пак да рани смъртоносно австрийския ерц-херцог Фердинанд в Сараево преди малко повече от 100 години. Това задейства такава поредица от дипломатически и политически ходове и събития, че няколко месеца по-късно всички тогавашни Велики сили били във война една с друга. Всички мислели (Антантата и Централните сили), че победата ще е бърза и до Коледа войниците ще са си у дома. Ситуацията обаче се проточила и мирът дошъл чак след 4 години, а Европа не била същата – от картата и изчезнали цели 4 империи – Руската, Австро-Унгарската, Османската и Германската. В добавка имало и над 10 милиона убити и над 20 млн. ранени и осакатени.
Подписаните мирни договори били толкова лоши и несправедливи, че просто направили следващата голяма война неизбежна – и тя избухнала след малко повече от 20 години. Всичко това започнало от един нескопосан младеж с револвер в ръка в Сараево през 1914г.
Политик като Ангела Меркел едва ли прави подобни изказвания необмислено или погрешка. Германското разузнаване вероятно докладва точно какво се случва по границите на Европа и в самите страни от Балканите. А тук събитията са тревожни.
– Напрежението между Хърватска и Сърбия ескалира забележимо в последните месеци. Хърватска е вече член на НАТО и ЕС, което много сърби възприемат като несправедливост спрямо тях лично и разбира се, обвиняват Запада в двойни стандарти при приемането. Хърватия отпразнува тази година 20 години от операция “Буря”, с която освободи окупираните от сърбите свои територии. Това освобожедние беше съпроводено и с прогонване на около половин милион сърби от родните им места и затова честването беше остро критикувано от сръбския премиер Вучич. В сръбската преса хърватите бяха наречени усташи и фашисти, операция Буря беше обявена за геноцид срещу сърбите, а националистите на Шешел разбира се обещаха отмъщение и възмездие. Ако това ви се струва безобидно, то нека напомним, че войната в Югославия започва с мач в Загреб между белградския Цървена Звезда и местния Динамо. Едва ли може да си представим сега Сърбия да нападне член на НАТО и ЕС, но отношенията между двете страни са на определено ниско равнище, след взаимните блокади и затваряне на границите.
– В Босна и Херцеговина, напрежението между двете части на трудно сглобената федерация се покачва. Република Сръбска смята да проведе референдум, с който да се допита до гражданите си дали да допуска съдебни решения и органи на властта на мюсюлманско-хърватската федерация на територията си. Самата Босна не успя да изгради жизнеспособна държава 20 години след подписването на Дейтънския мир, при Милошевич беше принуден да приеме условията на САЩ и да ги наложи на босненските сърби, заплашен от бомбардировки над Белград. САЩ спечелиха войната, но не успяха да се оправят с мира – БиХ си остана държава с огромен държавен апарат, дублиране на институции и министерства на федерално и местно ниво и съпроводените с това разходи и корупция. Страната остава и формално зависима от върховния представител на ЕС, който играе роля на помирител и последна инстанция между босненци, сърби и хървати, които още не могат да намерят причини да живеят в една държава. Много от жителите на Република Сръбска искат да се отцепят от Босна и да се присъединят към Сърбия, в която също има силни щения в тази посока. “Ако албанците може (да се цепят), защо ние да не можем”, е графит, който може да се види в Баня Лука и други градове в Босна. В момента Босна и Херцеговина е затънала в институционална криза, в добавка към нулевите икономически перспективи и това кара лидери като този на Република Сръбска Милорад Додик да играят с националистическата карта.
Разбира се, едно отцепване на половината от Босна едва ли ще мине без съпротива от страна на босненци и хървати, като се има предвид, че вътрешните граници на изкуствената федерация са определени в Дейтън по доста странен и принудителен начин, като се е търсел паритет в територии 51/49 процента между босненци и хървати. Повече детайли има в книгата на тогавашния специален пратеник на САЩ в Босна Ричард Холбрук “Да спреш войната”. Резултатът е, че тези административни граници разделят сърби и босненци по начин, който не удовлетворява никоя от страните – това само по себе си е рецепта за конфликт в бъдеще.
– Още по на юг е Черна гора – държава в която управляващите са несменяеми от времето преди Милошевич. Тези управляващи проведоха референдум за независимост и превърнаха Черна гора в кандидат за НАТО и ЕС, независимо от докладите на различни разузнавания и европейски институции, които уличават несменяемия Мило Джуканович в покровителство на контрабандата и връзки с мафията. Джуканович е премиер и заема този пост от 1991г. до 1998г., когато става президент до 2002г., след което се връща на премиерския пост. Той е най-дълго управлявалия европейски лидер, по-дълго дори от бащицата Лукашенко в Беларус. Въпреки всичко, Черна гора се ползва с подкрепата на САЩ за НАТО и води преговори с ЕС за присъединяване, като е отворила 20 и затворила 2 преговорни глави – много по напред от Сърбия, например. ЕС поддържа силен натиск върху Подгорица за борба с корупцията, което поставя властите в сложна ситуация да симулират борба със себе си. Черна гора е и убежище за сенчести руски капитали, като се счита, че руснаци владеят ключови активи в малката република, чието население е наполовина това на София. Точно затова и Русия има значителен интерес (а вероятно и успех) да превърне Черна гора в свой “троянски кон” в ЕС – нещо, което не се получи съвсем добре в България.
Гражданите на Черна Гора вероятно имат много причини да са гневни на управляващите си, но когато през октомври започнаха масови протести срещу властта, много наблюдатели се запитаха защо чак сега? Отговорът за мнозина се крие в изразената от САЩ подкрепа за ускорен прием на Подгорица в НАТО – получаване на покана до края на 2015 и официално приемане през 2016г. Москва незабавно възрази и нарече подобна покана “провокация” и сега много хора считат, че протестите се дирижират от групи, чрез които Кремъл желае да покаже сила на Балканите и да демонстрира на САЩ, че волята им не може да се пренебрегва – както го демонстрира в Сирия. В Черна гора живеят значителен брой сърби (макар за много хора и самите черногорци да са сърби), които твърдо са против членството в НАТО, което считат за агресор към Сърбия и виновник за разпада на Югославия.
Трудно е да се предположи как Черна гора ще укрепи военно НАТО, както и от каква външна опасност е заплашена страната, но въпросът за членството и в Северноатлантическия алианс може да се счита за изцяло политическа и дипломатическа битка между Москва и Вашингтон. Засега.
– В Западните Балкани остава и дежурната нестабилна зона – Косово, която си е де факто протекторат на ЕС и НАТО. Шансовете и за приемане в ЕС са нулеви (шест държави от съюза не я признават въобще), икономическите и проблеми са огромни и единствения сектор с растеж е този на организираната престъпност, която според определени източници се простира чак до премиера Хашим Тачи – бивш командир на АОК и според международни свидетелства – замесен във военни престъпления. Косово има определен проблем и с интеграцията на другите народности, най-вече сърбите, които желаят да се отцепят и присъединят към Сърбия. Самата Сърбия счита Косово за своя провинция и всякакви преговори за признание са застинали в тази точка. Поради изброените факти не е за учудване, че броят на косоварите, търсещи убежище в Европа е устойчиво голям и не спира. Русия изцяло подкрепя исканията на Сърбия и използва Косово като прецедент и оправдание за всичките си действия – в Грузия, Украйна и където още поиска. Не е трудно да си представим сценарий, в който Кремъл би използвал Белград, за да хвърли предизвикателство срещу Вашингтон точно в центъра на Балканите, ако положението в друга гореща точка се нажежи.
– Македония – след протестите срещу властта на несмениямия вече десетилетие Никола Груевски от месец април, атаката на македонската полиция срещу терористична група в Куманово и лятната драма с бежанците на границите с Гърция и Сърбия, страната изглежда привидно спокойна. Македония беше спомената и от руския външен министър Лавров в сценарий, в който тя се поделя между България и Албания, което предизвика реакции в София и Скопие. Вътрешно-политическите проблеми, за които ЕС се опитва да посредничи, могат да ескалират до ново насилие, а между-етническите отношения с албанците също са напрегнати.

В цялото това буре с барут, вътрешни противоречия и външни намеси бежанците изглеждат като фактор, които може, а може и да не може да подпали конфликт между държавите. Доста от балканските лидери с раздразнение гледат политиката към мигрантите на ЕС и на Германия в частност, която образно може да се нарече “иди ми-дойди ми”. България и Унгария изградиха стени по южните си граници, това явно се доказва като работещ модел, независимо от протестите на ВКБООН и други организации. Въпросът е, какво ще се прави със “затапените” около 100 хиляди сирийци, афганци и други, ако Германия и Австрия затворят границите си? Може да се стигне до вариант на балканско сътрудничество, в който големи групи от тези хора са въдворени и затворени в лагери, а оттам депортирани в посока Турция (която вероятно ще откаже да ги приеме обратно). Това би могло да провокира напрежение между ЕС и Турция, което да засили нестабилността на Югоизточна Европа. Всъщност, политиката на Ердоган и Давутоглу в посока Балканите отдавна предизвиква опасения сред страните от региона, поставени в менгемето на Кремълската пропаганда и нео-османизма, маскиран като мулти-културализъм. Самта Турция води необявена война срещу кюрдите и ако политиката на султана в Анкара продължи в същия дух, тази война може само да се разраства. Дали това не е имала в предвид фрау Меркел?

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.