Номерът с винетката

Финансовият министър Горанов явно има една проста цел – да надмине Симеон Дянков като най-мразения човек по нашите ширини. И по всичко личи, че е на път да го постигне – с лека, арогантна усмивка, докато казва на “мат’ряла” за поредния увеличен данък. Намразиха го полицаите, шофьорите, пушачите и пиячите – е, колко остава до това 100% от населението да го мрази? Вероятно още един-два акциза – на детските играчки и памперсите например, и тази цел ще е постигната.

Като време атаката на Горанов е избрана перфектно – веднага след изборите, за да може електоратът да забрави до следващите избори причинно следствената връзка “гласуваш за ГЕРБ-вдигат ти данъка”. Първо орязването на привилегиите на МВР – едно безспорно належащо и полезно действие, изпълнено от финансовия министър с такта на слон в полицейско управление, и доведе до разпад на имиджа на правителството сред привидно най-верните му избиратели – полицаите. Наложи се лично Борисов да дава заден, а негативите отнесе и Румяна Бъчварова, която беше нарочена за смяна от медиите на #КОЙ и Местан, за разлика от Горанов, който се сниши. След като преди изборите се анонсира възможно вдигане на данъка за физическите лица с 2% в полза на общините, което веднага влезе в предизборните манипулации, явно е взето решение, че моментът за всичко е веднага след общинските и много преди президентските избори.

В момента е епизод 2 от сагата “Клонираните атакуват” – вдигане на цената на винетките. След първия анонс, че вдигането ще е поне двойно и годишната винетка ще е 150 лева, в крайна сметка правителстовото реши да го направи само с 50% и да не минава психологическата граница от 100 лева – засега. Аргументите са повече от смешни – цената не била вдигана от 8 години и било належаща корекцията и. Въпросът за дефлацията в последните няколко години и де факто увеличената стойност на тези 67 лева не беше коментиран от Горанов.

За човек, който навърта много хиляди километри в България всяка година съм съгласен, че цената на винетката вероятно е ниска за тази пътна мрежа и тя би трябвало да е такава, че да се покриват ремонтите и строежа на нови пътища. Безспорен факт е, че голяма част от пътищата от 3-ти и 4-ти клас не само не отговарят на критерия за път, но и държавата би трябвало да плаща по лев на километър на всеки, осмелил се да мине оттам.

Всъщност цената на годишната винетка може и да е ОК, но цената на седмичната и месечната са просто несправедливи – 15 лева за седмица и 30 за месец са просто недомислие. Едва ли хората, които не могат да си купят годишна за 97 лева, ще дадат 30 лева за месечна или 15 за седмична – независимо от това каква е санкцията.
Ако се приеме условна цена за движение по пътищата един лев на ден, то седмичната не би следвало да е по-скъпа от 7 лева, а месечната (ако се спазва принципа на отстъпка за по-дълъг срок) да е поне 20% по евтина от 4 седмични винетки. Може да се помисли и за дневни, тридневни, тримесечни и шестмесечни винетки. Тук разбира се излиза аргументът с отпечатването и продажбата им, което като цяло вероятно гълта около 30% от плащаната цена. Въвеждането на електронна винетна система, в която чрез стационарни камери може да се провери дали автомомбил с даден регистрационен номер има платена винетка, ГО и е минал технически преглед е нещо, което се обсъжда от години и за което и застрахователите са готови да инвестират. Подобна система би се изплатила максимум за три години само от спестените от печатане на стикери пари. Дори и да няма камери, всеки полицейски патрул би могъл през интернет да провери в реално време за това дали даден автомобил е с платен данък, винетка и застраховка, без да се налага да наднича по стъклото.

Освен времево разпределени винетки, удачно ще е да се въведе система за такси, базирани на пробега на даден автомобил – голяма част от колите в малките населени места не стигат по-далеч от местния областен град веднъж в месеца. За собствениците им въпросната 15-20 годишна трошка е единствената връзка с цивилизация като банкомат, доктор, аптека и т.н. в условията на разпаднало се БДЖ и липсващи междуселски автобуси (един път дневно не се счита за редовна връзка). За този тип хора, каращи по абсолютно негодни пътища между Белоградчик, Димово, Грамада и Кула например, новините за новата отсечка на магистрала Струма и изцяло новата/стара магистрала Марица звучат като подигравка – те никога няма да стигнат дотам. Ще се дебнат по междуселските пътища с местните полицаи, които съвсем точно знаят колко човека в дадена община са си купили винетки и колко не са.

Би могло да се помисли и за разтоварване на тежкотоварния трафик – освен повишаване на цените на винетките за ТИР-ове, може да се обсъди и товаренето им на жп-платформи на Свиленград и превозването до Калотина – на цена по-изгодна от винетката, например. Това може да се предложи и в партньорство със сръбските железници и 800-те километра от българо-турската до сръбско-унгарската граница да се минават с влакове – от това биха спечелили всички – пътищата се разтоварват от трафик и не се амортизират толкова много, шофьорите на ТИР-ове могат да починат по-продължително докато се движат по маршута си и железниците да получават един гарантиран годишен приход.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , . Bookmark the permalink.