Ситуацията със сваления вчера от Турция руски изтребител придоби измерения на кресчендо, и то не къде да е, ами в България. Докато двете страни в конфликта (засега вербален) се обвиняват в прекаленост и се надлъгват, в София положението става страховито. От трибуната на българския парламент двете фракции – руска и турска, си размениха нападки и напускаха пленарната зала, докато се караха и в кулоарите дали Русия воюва с ИД или просто брани Асад и дали Турция сътрудничи и купува петрол от терористите. Турската фракция в лицето на ДПС очаквано защити Анкара за свалянето на имунитета, а руската фракция, която се представя от фалангата БСП-АБВ-АТАКА успя да внесе в деловодството проекто-декларация в подкрепа на Москва. ГЕРБ в отсъствието на лидера си и в лицето на Цветанов зае очаквано изчаквателна позиция в стил “началниците да се разберат”.
Проблемът във всичко това е, че никоя от гореизброените партии и техни лидери явно не гледа българския интерес в тази принципно лоша ситуация. А парадоксално, от забраната за посещаване на Египет и сега Турция българските курорти може и да спечелят, ако разбира се ситуацията не се нагнети още. От евентуален (и все по-вероятен) провал на проекта “Турски поток” България също не губи. Притеснително е обаче, че България дели едно море с две страни, които от партньори в рамките на ден станаха противници. Едната от тези страни дори се титулува “Освободител” от другата, която логично е “Поробител”. Извън тези емоционални категории, Освободителя два пъти е нападал България – през Първата и Втората световна война и я е окупирал задълго с всички последици от това. България пък е водила успешна война срещу Поробителя си през 1912-13г. В момента Освободителя има враждебно поведение към България, която пък е съюзник на Поробителя си в голяма организация за сигурност.
Парадоксално, но от сегашната ситуация Русия може да извлече повече дивиденти отколкото от предишните демонстрации на сила, изстрелвайки ракети от Каспийско море. Този път Москва изглежда като жертва, а не като агресор, какъвто я показваха и показват новините от Грузия и Украйна. Това, в добавка към спорната репутация на Турция за последните и действия в Сирия и срещу кюрдите, донесе на Кремъл повече дивиденти, отколкото някой е очаквал. Дори спорът дали 130 жертви в Париж са повече или по-малко важни от 220 руснаци в Синай отстъпи на заден план. Всички коментират подлостта на турците, които с два изтребителя причакали едва ли не беззащитния руски Су-24 и едва влязъл в ъгълчето на държавата им, го поразили веднага. На заден план остава фактът, че това е поредното руско навлизане в турското пространство и то след като Анкара отправи ясни предупреждения и дори преди месец свали руски безпилотен самолет. Тези аргументи за и против изправиха за пореден път българите един срещу друг без да отчитаме факта, че от сегашната лоша ситуация може да се получат и позитиви – например да се изясни по-точно ролята на Турция като “съюзник” и на Запада и на ИД – ситуация, която изнервя доста хора. Анкара ще бъде принудена да заеме по-ясна позиция, за да опровергае руските обвинения, че “подкрепя, въоръжава и обучава терористи”. Русия може да подкрепи военно кюрдите, което да доведе до разширение на териториите им и дори до държава – точно както войната от 1877-78г. довежда до появата на Княжество България, така и сегашния конфликт може да има подобен ефект. На Запад ясно се вижда ползата от кюрдите срещу ИД и гласовете, че те заслужават държава, са все повече.
Разбира се, съществува и вариантът Турция и Саудитска Арабия да се намесят още по-силно в конфликта и да вдигнат цената за Русия, до степен, в която аналогиите с Афганистан ще станат очебийни. И тук без да отчитаме ролята на Иран, който няма търпение да се завърне на сцената – на първо време регионалната.
