Как един филм обръща нещата

Преди седмица в YouTube изтече пропаганден филм на катарската телевизия Ал Джазира, благодарение на който българите и света имаха не просто възможност да видят друга гледна точка, но и да видят един от похватите на ислямската хибридна война срещу Европа – пренаписването на историята и поставянето и в измислен контекст.

Самата телевизия Ал Джазира е добре известна с едва прикритата си подкрепа и пропаганда в полза на организации и хора като Ал Каеда, Осама бен Ладен, Хамас и други екстремистки и терористични групировки от Близкия Изток. Спорно е доколко в държава като Катар (умалено копие на Саудитска Арабия), може да се говори въобще за журналистика, но това не пречи Ал Джазира да разпространява пропаганда именно под това прикритие. Този телевизионен канал използва моделът, установен от англоезичните новинарски канали с безупречна репутация – на първо място CNN, BBC, ABC, NBC и други, в които новините и анализите са ясни, точни и изчерпателни, а новините отразяват няколко гледни точки. В Ал Джазира нямаме почти нищо от правилата на журналистиката, освен наетите англоговорящи журналисти, сред които и (чудо!) – незабулени жени. Тяхната роля е на перфектен английски с британски или американски акцент да прокарват под формата на новини гледната точка на ислямистките петролни монархии по света. В очите на неособено запознатия зрител на Запад (примерно 70-80% от аудиторията) това е поредния англоезичен канал, от който той може да се информира за нещо си, докато цъка с дистанционното между 200 канала. Така под формата на плураризъм на зрителите се пробутва най-долна пропаганда от почти официализираните поддръжници на ислямизма. Подобен информационен модел с пропагандни англоезични канали поддържат и Русия с RussiaToday – RT, Китай с CCTV и Иран с PressTV. Въобще, този модел вероятно ще бъде проучван и в бъдеще в детайли. Засега можем да наречем “хибридно-маскировъчен”.

За всеки, който е загубил 45 минути от времето си, за да го гледа, става ясно, че филмът на Ал Джазира има малко общо с историята и с доказани и проверими факти. Цифрите и процентите за броя на турското и мюсюлманското население в България понастоящем фриволно варират от “над 2 млн.” през “1.5 млн.” “около милион” и “9%” в различните версии на видеото. Авторите съвсем умишлено не правят разлика между сегашните власти в България и комунистическите, бъркат национално-освободителните борби на българите с геноцид (интересно ще е да се види филм на тази телевизия за Арменския геноцид) и въобще – явно подменят историята и фактологията. Налага се османската версия за историята, която според видни османисти като сегашния премиер на Турция започва с идването на турците на Балканите през 14 век, историята преди това не е важна, доколкото в нея турци няма. Всички методи на заселване на турците и изтласкване на местното българско население са представени като вид доброволно съжителство, а кланетата и насилствената смяна на религията на християните се неглижират. За сметка на това смяната на имената на турците от комунистическия режим се представя като някакъв християнски заговор, без да се държи сметка за атеизма, който е бил еднакъв спрямо християни и мюсюлмани. Стигаме и до твърдението, в противоречие с всички факти от онова време, че българите през XIXв. в рамките на вилает Румелия са били малцинство и само заговор и колаборация с Русия са довели до това да имат държава, построена върху кръвта и костите на мнозинството избити турци. Всъщност турско-османските последователи на тези теории бъркат два факта – българите са били малцинство в Османската империя, но мнозинство върху териториите на етническото си землище, очертани горе-долу със Сан-Стефанския мирен договор.

Руско-турската война от 1877-78г. се явява поредната война между две азиатски империи, борещи се за надмощие и за земите около Черно море. Тази война носи освобождение за българите, макар и разпокъсани и под формата на васално на султана княжество, но тя идва след повече от столетие борби, въстания и погубени надежди, вкл. и от страна на Русия, в която сериозните революционери не са виждали освободител, а просто пореден поробител. В карамбола на противостоянието България става от турски вилает княжество, а не Задунайска губерния – факт, който османските историографи неглижират, също както и руско-съветската школа.

Налице е в Турция един стремеж  да се поставят всички войни, при които Османската империя губи земи, под знаменателя “незаконни” и окупационни спрямо “коренното” турско население – това е част от хибридната война, в която сегашните власти в Анкара търсят своята легитимация далеч отвъд наследството на кемализма и в определен момент могат да потърсят историческа и пропагандна опора за действия, подобни на тези на Русия срещу Украйна и Грузия в близкото минало. Всяка военна или политическа акция има нужда от някаква историческа обосновка и в момента наблюдаваме точно такъв подход в опитите на Турция да разполага войски и да засилва присъствието си в Ирак и Сирия, за чието дестабилизиране самата тя има немалка роля.

Точно затова, този филм има своята стойност – главно като оръжие в хибридната ислямска война срещу Европа и трябва да се разглежда като такова – достоверността му е абсолютно никаква.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.