Когато Лютви Местан се снима победоносно с трите убити от него вълка, вероятно е имал друга представа за посланието, което излъчва. Искал е да покаже (вероятно), че така ще постъпи с РБ, ДСБ и лично с Христо Иванов или който там пречи на управленския модел на ДПС-Прокуратура-Мафия. Едва ли е предполагал обаче, че съвсем скоро, съвсем в източните традиции, самият той ще падне жертва на интереси, стоящи извън ДПС и вероятно извън България.
Парадоксално, но и логично, изразител на тези интереси стана Ахмед Доган – основател и несменяем лидер на ДПС от основаването и до днес. Активиран и мотивиран подходящо да се намеси, той публично низверган и унижи провинилия се пръв везир и го принуди да бяга и да се моли за живота си в посолството на Турция. Точно това се чете в криеницата на 23-ти декември в резиденцията на Цар Освободител, настойчивия натиск към Борисов да защити Местан, новината за свалената охрана от страна на НСО и по-късното явяване на Местан в Могиляне в компанията на турския посланик като негов личен ангел-пазител. По същото време медиите около Пеевски бълваха помия срещу още номиналния си председател, а изборът на триумвиратът в Сараите на другия ден не остави съмнение в желанието за разправа с изменника и хората му. Най-видимия избран от новите съпредседатели е Мустафа Карадайъ, прославил се главно с нанесения от него побой над Октай Енимехмедов при “атентата” срещу Доган преди повече от две години. Ролята му явно е да респектира отцепниците и да гарантира триумфално завръщане на Лидера, както е известен агент Сава в редиците си.
Има много въпроси в начина, по който се сваля охраната на действащ шеф на парламентарна група, както и по начина, по който действа преторианската гвардия, наречена НСО. Има и въпросителни, защо български политик бяга в чуждо посолство за да гарантира сигурността си – вероятно защото е запознат с начина на действие и бездействие на МВР, ДАНС и Прокуратурата в някои случаи – например, когато Ахмед Емин беше самоубит. В подобна ситуация е лесно да си представим къде биха потърсили убежище хора като Георги Първанов и Волен Сидеров например, чиято вербовка под руски флаг дори и не се счита за нужно да се прикрива повече. Те биха притичали към руското посолство, точно както и Ерих Хонекер се укри от немското правосъдие.
Интересни за българските служби биха били и действията на турската резидентура в България покрай коледното жертвоприношение в ДПС – явно за подобни панически действия е имало конкретна причина и звъненето на посланика Гьокче, консулите в Пловдив и Бургас към всички свързани с тях лица са били гасене на пожар и минимизиране на щети. Добре е това да се проучи и контрола върху турската резидентура да се затегне. Контролът върху руската резидентура и намаляване на броя на дипломатите-шпиони трябваше да е факт от поне пет години.
Войната вътре в ДПС и предстоящата поява на по-радикална туркофилска партия биха били добри, ако останат вътрешен въпрос за агентите Сава и Павел и тяхното обкръжение. България трябва да пресече всякакви опити за финансиране на подобна партия от чужбина, както и финансирането на политически и религиозни организации от чужбина – на първо място от Турция и Русия. Тогава две турски партии в борба за 500 хиляди гласа биха били отлично допълнение към един куп други маргинални организации в политическия живот с нулева тежест. Затова и просцесът на гниене вътре в ДПС трябва да се остави на самотек, а резултатът да бъде изваден на показ – това може и да е добрата новина на 2016-та година.
