За неизбежната отбрана

След последния случай на побой във Враца, който завърши със смърт, нуждата от нов НК и нова дефиниция на правото на самоотбрана става все по належаща. В последната година има доста случаи на нападения и саморазправи, както и на посегателства срещу хора в собствените им домове, които явно поставят нужда от измяна на философията на наказателното преследване на хората, които са защитили живота или имота си.

На първо място, нужна е качествена преоценка на смисъла “животът е най-ценен”. Животът на нападателя не е ценен, колкото този на отбраняващия се. Животът на крадеца не е ценен, толкова, колкото живота на този, който пази имуществото си. Т.е. ако някой е влязъл в къща с взлом, за да открадне вещи на стойност 50 лева, то животът му струва точно толкова. Ако се предаде без съпротива, може да получи лукса да бъде съден и вкаран в затвора, което ще струва на държавата доста повече пари. Да, толкова е просто.

При наличието на широки маси от оскотели избиратели, чиято единствена принадлежност към човешкия род са личните им карти (които им гарантират, че са субект, а не обект на правото), сегашната система на разследване, правораздаване и изтърпяване на наказанията е просто неефективна. В случай, че подобен човек бъде заловен и осъден, за него затвора е място, където той има покрив над главата си и храна три пъти на ден. Това не е наказание за подобен тип хора. Ако някой живее в колиба или землянка, яде от кофите за боклук или не яде по-често от два пъти дневно, затворът не е спирачка за него. Защо тези хора са стигнали до това дъно е отделен въпрос. Каквито и да са мотивите на някой да върши посегателства срещу други хора или имущество, той не ползва в тези си деяния закрилата на държавата и закона. Т.е. ако си пострадал или дори умрял при извършен от теб грабеж, кражба, нападение, изнасилване, или опит за подобно деяние, то проблема остава твой и на хората, които трябва да те погребват. Да, толкова е просто.

В този ред на мисли, трябва да има изцяло нов Наказателен Кодекс, който е толкова променян в последните години, че изцяло е загубил смисъл и общ дух. Има членове и алинеи, според които всеки хотелиер може да получи обвинение за сводничество, а институра на крайна необходимост и неизбежна отбрана е неизбежно остарял. Необходимо е да се дефинират положения, при които няма превишение на самоотбраната, независимо дали извършителя е с голи ръце, а отбраняващия се може да е с картечница. Това неизменно е – ако има влизане в дома или работния офис на жертвата, или ако той се е намирал в колата си и има опит за влизане в нея, или опит той да бъде насила изваден оттам. При улични свади и побоища трябва да има ясно показани действия, които се считат за нападение и самоотбраната да е разрешена дори с огнестрелно оръжие. Има хора, които и с голи ръце са опасни и именно затова – приближаването на по-малко от една ръка разстояние, след като е отправено предупреждение, или след като отбраняващия се е отстъпил веднъж назад и е показал, че не иска конфронтация е подобно действие, след което следва човек да може да се защити. Правото човек да носи и притежава оръжие трябва да бъде давано и без изискваното досега “основание” от страна на служба КОС – МВР, където липсата или наличието на “основание” е предмет на широко и корупционно тълкувание. Резултатът ще бъде видим съвсем скоро – спад на престъпността след начално прочистване на престъпния свят, главно в ниския му сегмент от оскотели избиратели. Да, толкова е просто.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , . Bookmark the permalink.