След последната и поредна зимна блокада на българските граници, за България става все по-ясно, че Гърция е много далеч от понятието добросъседство и партньорство. Това, което разбраха и всички останали членове на Шенген и Еврозоната – гърците спазват само тези правила, които са изгодни за тях, за останалите си правят оглушки или просто лъжат – така, както фалшифицираха данните от статистиката си през 2000г., за да бъдат приети в Еврозоната. Следва изброяване на списък от действия, които поставят Атина отвъд европейските норми и правила.
– на първо място – приемането на Гърция в ЕИО през 1981г. е прибързано дори повече от приемането на България и Румъния в ЕС през 2007-ма. След падането на режима на полковниците в Атина през 1974г., резултат от неуспешната кипърска авантюра, страната се оказва пред такава комунистическа заплаха, че единствения начин да не бъде превзета отвътре е спешен прием в предшественика на ЕС. Това става след само 7 години, въпреки отрицателното становище на ЕК тогава за готовността на страната да стане реален член. За Испания и Португалия, които по едно и също време с Гърция се разделят с военните си диктатури (на Франко и Салазар – през 1975г.) този период на изчакване и хармонизиране се проточва до 1986г. През 80-те и 90-те години левичарското движение и комунистическите групировки са толкова силни и с такава обществена подкрепа, че само щедрите социални програми, финансирани от ЕИО, успяват да държат положението в приемливи граници, въпреки явните залитания на Андреас Папандреу и ПАСОК към социализма – като външнополитически сигнали и демагогия.
– през 2001г. Гърция става член на Еврозоната и приема еврото за национална валута, заедно с още други страни от ЕС като Германия, Франция, Холандия, Белгия, Испания и Италия. За разлика от повечето от тези страни, гръцката валута драхма е изключително нестабилна и редовната и девалвация и инфлацията помагат за справяне с хроничните бюджетни дефицити. Точно официалните данни за процента бюджетен дефицит и инфлацията бяха фалшифицирани от гръцките управляващи през 2000г., което позволи на страната да покрие критериите за валутния механизъм ERM 2, известен като “чакалнята за еврото”. Така бюджетните дефицити, финансирани с печатане на драхми, започнаха да се финансират с емитиране на дългове при изключително добри условия – Гърция като член на Еврозоната получаваше условия за дълг като тези на Германия и Холандия, преди всъщност мащаба на бедствието да стане ясен през 2008г.
– през 2004 е най-голямото разширяване на ЕС – членове на съюза стават 8 източноевропейски страни, Малта и Кипър. Поканата за Кипър идва след ултиматум на Гърция да наложи вето на разширяването, ако Никозия не стане член. Кипър е държава, която е де факто разделена на две части и едната част на практика не признава властта на Никозия. Ситуацията в момента е такава, че Турция, която е кандидат-член за ЕС от близо 15 години и асоцииран член от над 50 години, е окупирала територия на страна член на съюза, което де факто поставя непреодолими пречки пред членството и. Турция има и много други проблеми по пътя си като член на ЕС, но този специално е поставен от Гърция, която наруши едно от неписаните правила – да не се приемат за членки държави с нерешени териториални проблеми и да не се поставят ултиматуми към другите членки. Така, членството на осем източно-европейски страни, които извървяха огромен път към ЕС от края на комунизма, се оказа минирано от поведението на Атина, която остава про-комунистическа страна и до днес.
Отделен е въпросът за ролята на Гърция за турската инвазия в Кипър през 1974г., която е директно провокирана от действията на гръцката хунта в Атина и която де факто изправя две членки на НАТО пред война в разгара на самата Студена война между Запада и Комунистическия блок.
Подобно деструктивно поведение Гърция е заела и спрямо Македония, чието име тя отказва да признае, като се базира на собствените си исторически претенции. Доколкото поведението на екс-югославските власти в Скопие е насочено към изграждане на “антички идентитет”, то гръцките претенции имат доста основания, ако се отнасят до историята. Фактът обаче, че Атина наложи вето върху членството на Скопие в НАТО, въпреки задължението да не пренася този спор по-горе от двустранните спорове, директно подкопава бъдещето на Македония като държава и върховенството на закона там. Гърция съвсем открито лобира за Сърбия и работи за вкарването на Македония отново под крилото на Белград и възстановяването на старата геополитическа ос Атина-Белград, която е анти-българска. Като се има предвид силното руско влияние в Сърбия и определено про-руските тежнения на Гърция, то подобна ос определено е и анти-европейска и България трябва да полага усилия да не допусне създаването и – главно чрез натиск върху Гърция и Сърбия – дипломатически, икономически и политически. В ЕС и всички структури на Европа в момента Сърбия директно зависи от София, а положението на Гърция като член не е много стабилно и ще е грешка на България да не се възползва максимално от тези дадености. Членство на Македония в ЕС и НАТО е от пряка полза за България и трябва да се работи за тази цел от всички български държавни фактори.
– Гърция се оказва най-големия проблем и най-голямото изпитание за Еврозоната досега. Страната се намира в хронична криза, която вече навлиза в своята 8-ма година и с действията си гръцките правителства не дават вид да разбират проблема въобще. За Атина всички искания са концентрирани в исканията за отписване на стари задължения и предоставяне на нови заеми, които те наричат “помощ” – показателно за намерението им да не ги връщат въобще. Гърция отказва да прави необходимите реформи в управлението и икономиката си без натиск, който се представя на гръцката публика в изключително манипулативна светлина – ЕС се оказва виновник за всичко в тази страна, която вече 35 години е нетен бенефициент на европейски фондове и по всичко личи, че и в следващите 35 години ще е така. Парадоксално, но Гърция като структура на управлението и икономиката прилича повече на България от 1990-та, отколкото на държава-членка на ЕС през 21 век. Атина има огромна, неефективна и раздута бюрокрация, която практически изсмуква целия БВП на страната за да съществува. Към тези близо два милиона държавни служители могат да се добавят и държавни фирми и монополи, които де факто са също толкова неефективни и съществуват единствено за сметка на преки и непреки субсидии. Частния сектор в страната е блокиран от доста лицензионни режими, а сектори като земеделие и корабоплаване всъщност не носят приходи в хазната поради привилегиите си спрямо други заети. Гръцката армия е огромна за мащабите на страната и там отиват 2.2% от БВП, според Гардиън. Донякъде логично обяснение е враждата с Турция, но дори и в този случай гръцката армия едва ли е основен възпиращ фактор за турската, която освен шест пъти по-голяма като численост и сила, е и по-боеспособна, според експерти по международна сигурност. Армията на Гърция, наравно с раздутия държавен сектор и щедрите пенсии са основната дупка в бюджета на всяко гръцко правителство, което идва на власт с щедри обещания, които не знае как да изпълни.
– Гърция се проваля и като ефективен член на Шенген – не заради невъзможността си да пази хилядите километри брегова ивица (въпреки огромната си армия), а заради нежеланието си да поиска помощ по механизмите за сътрудничество за справяне с миграционната криза. Вместо това правителството на Ципрас избра да не регистрира бежанците в страната и да ги изсипва по границата с Македония – пореден очевиден опит да дестабилизира страната. Единствено заплахата за изключване от Шенгенското споразумение накара Атина да осъзнае факта, че има задължения, които тя не може да пренебрегва.
Стачката на гръцките фермери е директен удар по българския бизнес, след дискриминационното решение на Ципрас да облага с данък от 26% всички сделки с български фирми, взето през 2015г. За целия период след 1990г. насам Гърция се опитва да използва България като евтина суровинна база, източник на евтина работна ръка и пазар, което може ефективно да се използва от българското правителство, за да вкара гърците “в пътя”. Време е за поставяне на условия, от които ще зависи дали гръцките франчайз-компании ще продължават безметежното си съществуване, или ще се наложи да свият флаговете, подобно на Карфур.
България следва да помисли и за денонсиране на спогодбата с Гърция за водите на Места и Струма, подписана от правителството на Виденов през 1995г. в условията на явно изнудване за влизане в сила на асоциираното членство на България в ЕС. Тази спогодба е неизгодна за България и дали ще се строят язовири на Места и Струма трябва да зависи само и единствено от София. А като останат без вода, гръцките фермери могат и да се замислят за това, дали е разумно да блокират границите в Европа.
