Турция използва бежанската вълна, за да изнуди Европейския съюз по начин, по който от години изнудва България. Целите на това изнудване са прости – подпомагане на политическото, икономическото и културното интегриране на Турция в ЕС, без при това Турция да е възприела европейските ценности като свобода на словото, на събиранията, на религията и на свободния избор. Това става все по-видимо с действията на президента Ердоган и премиера Давутоглу в последната година и половина, връх на което е фактическата война срещу кюрдите в Кюрдистан и атаката срещу вестик Заман. Повече от очевидно е, че Турция не е европейска държава и няма как да стане член на ЕС при нормални условия, както за пореден път каза и Никола Саркози. Затова и Ердоган и Давутоглу използват кризата с мигрантите, за да постигнат остъпки, които иначе не биха получили. На първо място – стартиране на замразения процес на преговорите, при явно занижени критерии. Турция постигна отваряне на пет глави за преговори и вероятно ще използва подобен механизъм на извиване на ръце за да ги затвори “успешно” и така да продължи към целта си – да разруши Европа като клуб на държави, основани върху основно западни, демократични и християнски ценности. В този смисъл, имигрантите, които Турция вече ще вкарва законно в ЕС, както и свалянето на визите за 75 милиона турски граждани е поражение за всички държави на съюза – турците и мюсюлманите ще се увеличават като бройка, без да се интегрират, без да приемат културата на Запада и ще искат все повече Европа да се съобразява с тях и навиците им, отколкото те имат намерение да се съобразяват с правилата в страните, където са отишли. Имигрантските гета във Франция, Белгия и Холандия, както и турските анклави в Германия са ясен белег за задаващата се криза. Мигрантите няма да донесат и значително оживление на трудовия пазар и икономически ползи, които да компенсират натоварването на социалните системи на страните от ЕС. Така или иначе, те са реалност, която ЕС ще трябва да приеме, и да се опита да образова и интегрира. Това обаче ще срещне съпротива от страна на Турция, която вижда присъединяването си към ЕС като вид победа и повторение на похода на Османската империя към Виена и сърцето на Европа. Дори отношението на турски официални лица не оставя съмнение за това – те смятат за нужно да се договарят с големите страни в ЕС и недоумяват защо “малки” страни като Кипър въобще имат дума и право на вето върху присъединяването им. Фактът, че Турция е окупирала територия на членка на ЕС – Кипър, и не признава Кипър за държава, явно не тревожи никой в Анкара със шизофреничността на амбициите им за членство в ЕС.
Отношението на Турция към България е като към бивша и бъдеща провинция – показателни са цели пасажи в книгата на Ахмед Давутоглу, посветени на Балканите. Показателен е и разговорът, който е имал турския премиер с Бойко Борисов през декември 2015г. с преводач Лютви Местан, както и ултимативното му обаждане навръх Коледа с искане Борисов да застане на страната на сваления от Доган Местан. Подобни разговори по своята унизителност могат да се сравнят само с отношението на Путин и Кремъл към България и показват точно какво може да се очаква от два деспотични, азиатки и ретроградни азиатски режима с имперски комплекси. Турция съвсем явно вижда България като “пленена държава” и свой протекторат в ЕС, чрез който да налага исканията си дори без да е член. Инфилтрирането на Главното Мюфтийство с агенти на турския Диянет има една-единствена цел – превръщането на религиозната институция в политически инструмент за намеса във вътрешните работи на България. Повдиганите искания за връщане на имоти други подобни провокации в последните години също имат прозрачен подбудител – турския Диянет и службите МИТ. Това е форма на хибридна война, която е не по-малко опасна от войната на Кремъл срещу ЕС и България в частност.
Мерките срещу това са незабавно денонсиране на споразумението ЕС-Турция в частта му за “легален” прием на бежанци, свалянето на визите и отварянето на нови преговорни глави, без Турция да е изпълнила критериите за членство. ЕС има достатъчно силни козове и трябва без колебание да ги ползва срещу режима в Анкара. Преди да е станало късно.
