Надежда Савченко по пътя на Ерих Хартман

Както съм написал преди близо две години, украинската гражданка, пилот от ВВС на Украйна Надежда Савченко, отвлечена от руските терористи в Русия и изправена пред местен съд по скалъпени обвинения получи осъдителна присъда от 22 години. По този начин се повтаря напълно фарсът и “присъдата” на Ерих Хартман след края на Втората Световна война. Хартман е съден за убийства на мирни съветски граждани с презумпцията, че изстреляните от него куршуми и снаряди във въздушните боеве с руски пилоти са падали на земята (гравитация, какво да се прави) и там все някой са убили. Друго обвинение е за умишлено унищожаване на хлебопекарна и всякави други малоумия, които позволяват на СССР да държи Хартман в затвора до 1955г. не като военнопленник, а като затворник. Сега това се повтаря със Савченко и вероятно желанието на кремълския режим е да я размени за пленени руски терористи – като например кадровите военнослужещи от руската армия, диверсантите Ерофеев и Александров.

Хартман умира през 1993г. и не доживява да получи реабилитация от руски съд, която идва през 1997г. – това е периодът на Елцин, когато Русия поне привидно се стремеше да стане цивилизована държава. Сега тези опити са изоставени и приликите между Кремъл и ДАЕШ са повече, отколкото разликите. Със сигурност обаче, ако Савченко доживее да бъде разменена, тя ще дочака да види Путин и шайката му на подсъдимата скамейка в Хага.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.