Вчера попаднах в една дискусия за качеството на медиите, журналистиката и връзката на всичко това с рекламата и малко след това получих гневно съобщение от една от “засегнатите страни”, разпознала се в определението “парцалив сайт”. Изразеното от мен мнение явно не се е харесало и последва въпроса “защо публикуваш текстове при нас, като са ниски хонорарите”? Защото другаде са още по-ниски, затова! И защото не ми дреме за хонорарите Ви, опитвам се текстът ми да стигне до повече хора. Все пак, повдигнатите въпроси за мен предизвикаха малко размисъл какво се промени в медиите в последните години – ей така, пред очите ни:
- На първо място – интернет неусетно уби много качествени медии. Някои не ги уби директно, но свали нивото им до степен, че по-добре да бяха затворили кепенци. Имаше времена, когато за да прочетеш една или две статии, трябва да си платил целия вестник или списание. Това безспорно ограничаваше аудиторията до хората, които желаят и могат да си платят, а и много добри текстове оставаха незабелязани, просто защото човек не може да купи всички списания и вестници, за да намери една или две добри статии. Интернет премахна това “неудобство” за читателите, премахна и начина медиите да получават директно пари от читателите си. Всички текстове се слагаха на сайтовете на на вестниците и списанията, и там се четяха безплатно, а цената се плащаше от рекламодателите, които слагаха банери, спонсорирани линкове и т.н. Това малко или много беше честен модел, но технологиите дават възможност на потребителите да скриват и изолират рекламите, което влияе директно на броя импресии, които рекламодателите плащат на сайтовете. Затова онлайн-медиите избират изобретателни начини да показват и крият реклами в съдържанието, но много малко от тях са възприели самоубийствената тактика да не показват съдържание на потребители с AdBlocker-и. Един от тези сайтове е и WebCafe.
- На второ място – откакто “удари” кризата през 2008-ма, рекламните бюджети рязко намаляха, телевизиите свалиха тарифите до тези на печатните медии, а интернет сайтовете ги свалиха още и реално пазара “отесня”. Който няма пари, рекламира в “парцаливи сайтове”, който има – рекламира в телевизии. Каквото и да си говорим, качествената журналистика в България по исторически и политически причини се е правила в печата – телевизията още по-времето на соца беше показуха и там се гледаше повече визия, а не качество. Печатните медии умряха като бизнес някъде около 2010-та и оттогава се помни и възхода на Пеевската групировка и купуването на вестници, или по-точно – лапането на вестници. Малка тайна е, че Икономедия, издател на в-к Капитал, де факто фалира два пъти от 2008-ма насам и беше спасяван с пари на издателите си, които вече явно не печелят от него, както и с пари на фондация Америка за България, чийто проект е спечелен от Икономедия. За тяхна чест, това не се отрази много на редакционната политика, но липсата на нормална конкуренция накара Капитал-истите да стърчат като възпален палец. Много от атаките срещу Икономедия се развиха с мълчаливото одобрение на Бойко Борисов, по време на първия му мандат.
- Липсата на пари доведе до спад на качеството повсеместно – в момента с журналистика се препитават откровено неграмотни хора, които са приели кармата си поради липса на по-добри перспективи, както и млади студенти, за които писането в медия е начин да натрупат опит, преди да отидат в рекламни и ПР-агенции, често собственост на издатели на медии. За преливането на съдържание и конфликта на интереси между собственост на медия и рекламна/ПР агенция ще пиша друг път. Много малко са в България хората, които в момента работят като журналисти, получават нормални пари за това и не им се налага да правят компромиси със съвестта си – вероятно се броят на пръстите на едната ми ръка.
В България писането на текстове като фрийлансър, или волнонаемен журналист, е занимание, което може да се нарече хоби. Човек пише текстове и ги праща на медии/сайтове, които ги публикуват и рядко плащат някакви смешни хонорари. Ако човек разчита да живее от подобни пари, това е оригинален начин да умре от глад. Очевидно е, че малкото качествени текстове са написани от хора, които явно имат друго занимание. Липсата на качествени журналистически теми в развитие, разследвания и т.н. е пряка последица от този модел. Препечатването на теми и статуси, крадени от Фейсбук, създаде нов модел “журналистика” – тази на отразеното огледало. - Тук следва да се отбележи и че интернет разми разликата между качествени и некачествени медии – докато издаването на вестник и излъчването на телевизионен канал все пак бяха скъпи начинания, в момента направата на сайт с прост или малко по-сложен дизайн и един човек, който да копира новини и текстове от други медии може да струва и под пет хиляди лева. Така в интернет се появиха квази-медии с гръмки имена, които освен, че крадат съдържание, публикуват и откровени глупости и измислици. Вече няма значение дали сте сериозна редакция или сайт-еднодневка – 80% от аудиторията ви приема еднакво. Хоризонталния модел на “шерване-споделяне” пък окончателно изтри всеки спомен за модерация и добавен към ниската цена за спонсорирани публикации, докараха глупостите пред очите на хиляди необразовани потребители, които просто чакаха тези “новини”.
- Самият Фейсбук извади на повърхността хора, които имат огромно онлайн влияние сред последователите си, и този модел се пренесе после и в Туитър, Instagram и др. социални мрежи. Често мненията и споделянията на тези хора, които са един вид виртуални социални водачи, са определящи за отношението на големи медии към една или друга новина. Много често статуси и публикации на подобен тип “водачи” са способни да накарат редактори на новинарски емисии да ги пренаредят, за да обърнат внимание на едно или друго събитие. Това е процес, който тепърва ще се развива.
