Дали идва краят на сагата “нов изтребител”?

Вчера правителството е приело решение, с което се утвърждават проекти за закупуване на ново въоръжение за армията – на първо място ескадрила нови бойни самолети. Общата сума гласувана на заседанието на МС е близо 2.5 млрд. лева, като разчетите са за 8+8 бойни изтребителя за периода до 2023, като първите осем машини да пристигнат до 2018г., да бъдат усвоени от пилотите и инженерно-техническия състав и до 2023г. да пристигнат и другите осем, с които България ще има една пълноценна ескадрила. За държава с размерите на България това е на ръба на минимума, ако се счита, че ВВС ще носят само патрулна служба и няма да изпълняват други задачи. За да има пълноценни ВВС обаче, които да могат да обучават пилоти за бойни полети денем и нощем при прости и сложни метеоусловия, за да използват многоцелевите машини на 100% от възможностите им и да имат присъствие и в Черно Море, са необходими поне две ескадрили, или 36 самолета. Втората ескадрила може да замени изведените от есплоатация към 2030г. изтребители МиГ-29, които тогава ще са “навъртели” 40 години служба във родното небе. И това, ако поръчката за нови двигатели мине успешно през подводните камъни на българския парламент и руските обструкции. Много е вероятно обаче още към 2020г. МиГ-29 да е спомен за летците, летяли на него – главно поради външно-политически причини.

Освен това, България може да поеме зона на отговорност за “еър полисинг” над Македония, която би трябвало да стане член на НАТО в момента, в който Гърция свали ветото си. За тази цел трябва и натиск от САЩ и България, който да прекрати гръцкото упорство. Македония може да участва в българските ВВС с пилоти, технически състав, летища и финансиране – стига подобно нещо да бъде договорено на политическо ниво, за което може и да има воля, след като сегашното управление в Скопие се оттегли. Това разбира се е в зоната на пожеланията, но едни силни ВВС, в добавка към останалите десет проекта за закупуване въоръжение и техника за българската армия могат да я извадят от положението на ползвател на остаряла съветска техника и да направят София да стои по-адектватно във военно-политически контекст, особено на фона на ислямизираща се и агресивна Турция, в добавка към перманентната руска заплаха. Като част от руската заплаха, макар и маловажна, може да се разглежда и военно-политическата ориентация на Сърбия, която следва да се следи отблизо.

Бъдещата покупка на изтребители може да се обсъди и с Хърватска – член на НАТО и ЕС и най-близката на България балканска страна като партньорство. Загреб има силно остарял авиопарк от стари полски МиГ-21, които трябва да заменят, и в добавка има и широк излаз на Адриатика, както и вероятно ще поеме “еър полисинг” над съседната Черна Гора, когато последната влезе в НАТО. Тогава, Хърватска, България и Италия могат да поемат заедно и патрулирането над Албания, ако последната не изгради жизнеспособни ВВС дотогава.

По въпроса какви самолети следва да се купят, отговорът е очевиден – НОВИ. Всяко купуване на втора ръка самолети ще налее вода в мелниците на противниците на превъоръжаването и про-руското лоби. Дали ще са F-16, SAAB Gripen, EuroFighter Typhoon или други, е по-маловажен въпрос, който зависи от конкретната оферта и възможности. За мен най-добър избор е Еврофайтър (главно заради двата си двигателя), следван от Грипен – заради приемливата си цена. Важно е българските изтребители да имат и щанги за зареждане във въздуха – това ще ги направи оперативно още по-съвместими за изпълнение на задачи в НАТО и би увеличило полезността им в пъти.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов, както и магистратура по Национална сигурност и отбрана от Военна Академия Георги Стойков Раковски. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.