Покрай скандала на Турция с Германия и приетата резолюция за арменския геноцид от Бундестага, един друг факт остана леко в сянката на събитията. А той е, че всички 11 депутати в Бундестага от турски произход, членуващи в различни германски партии, гласуваха в подкрепа на резолюцията признаваща извършването на геноцид. Така те си навлякоха гнева и обидите на авторитарния турски президент Ердоган, което още повече подкопа реномето на Турция и влоши отношенията с Германия.
Това гласуване е знаково по няколко причини. На първо място – турците, живеещи в Германия са в голямото си мнозинство интегрирани (или поне избраните от тях депутати са) и членуват и участват в политическия живот на страната чрез немските партии, а не чрез верски и етнически групировки, както в България. Поставени в нормални условия, тези хора ясно съзнават, че извършеното от Османската империя спрямо арменците е било планиран геноцид и че сегашна Турция няма какво да направи, освен да го признае и да се извини за това. Това извинение обаче се струва на официална Анкара като непростимо унижение и тя е готова да рискува отношенията си с със всяка страна, която признае факта на геноцида. Тезата на Турция е, че в Османската империя всичко е било перфектно и тя всъщност трябва да се чества, а защо не и да се възстанови поне като влияние, както мечтаеше вече бившия премиер Ахмет Давутоглу. Вероятно има един процент по-образовани и интелигентни турци (вероятно между 10-15%, колкото е и процента на образовани и незомбирани руснаци), които съзнават ясно факта на геноцида и необходимостта Турция да уреди и затвори тази страница веднъж завинаги, без увъртания и отричания. Отлагането на това признание влошава нещата и не усилва турската позиция, дори напротив – Армения печели все повече дипломатическа и политическа подкрепа.
Тук можем да погледнем българския парламент, в който де факто присъстват две (или дори три, ако броим партията НПСД в РБ) партии, които като политически субекти са заявили главно и ясно, че защитават интересите на турците в България. Защитават ги по начин, който е обратен на германския модел – не чрез интеграция, а чрез сегрегация и капсулиране. Тези партии явно работят в чужд интерес – докато при ДПС, вече (не) е много ясно дали интереса е само турски или са замесени и корпоративно-мафитоски сметки, при ДОСТ се вижда ясно дългата ръка на Анкара. Това е нещо, което Ердоган се опитваше да приложи като “български етнически модел” в Германия, но там обществото е много по-зряло и турските депутати в Бундестага се показаха на ниво. Използването на верски и етнически партии ще продължи дотогава, докато те имат роля в прилагането на политиката на Турция и не получи ясен отговор от София, че това няма да се толерира. На първо място, тези партии трябва да бъдат изолирани в политическия живот и с тях да не се водят преговори за нищо, дори и да попаднат в парламента. Второ, на турските избиратели в България (и не само) следва да се покаже, че ще имат много по-големи шансове за успех и просперитет, ако не се капсулират и търсят представителство в нормални партии. Това повдига въпроса доколко има нормални партии в България, но в този случай РБ и донякъде ГЕРБ дават позитивен пример с привличане и издигане на турци на избираеми места в политическия живот. Ако обществото покаже зрялост и приемане на гражданите от турски и цигански етнос на база на положени от тях усилия за интеграция и спазване на правилата, резултатите биха били отлични в посока консолидация на държавата. Тогава може да видим и декларация за арменския геноцид в българския парламент, подкрепена от всички турски депутати в него.
