В последните седмици наблюдавам активизиране на премиера Борисов по всички теми, което го освети освен като несведущ във външната политика и като забележителен лаик по теми, свързани с икономиката. Едно от тези изказвания беше и забележителната мисъл, че “където построимЕ магистрали, започват да не стигат работници”. Тук ще направя лек разбор пред строя на това изказване и ще охладя ентусиазма на премиера с големия пожарникарски маркуч.
Квалифицирана работна ръка в България не достига от години – този процес се засили и задълбочи от 2007-ма насам, когато всякакъв вид квалифицирани работници започнаха да се ориентират към Испания, Италия, Германия и Великобритания. Положението е такова, че свестни строители и майстори в момента е трудно да се намерят дори в София, при каквито и да е цени – турците, известни като отлични майстори, вече от години работят в Белгия и Германия. Това е личен опит и наблюдение. Подобна е ситуацията и в други сектори, където усещат разликата от 40 лева надник и 40 евро плюс осигуровки. Бичът, наречен “евтина работна ръка” всъщност е спирачка пред много хора, търсещи работа – просто не искат да са работещи бедни. Ако и са млади и без семейства, изборът е ясен – по-добре неквалифициран труд на Запад, отколкото неквалифициран труд в България. Така сектори като туризъм и селско стопанство де факто усещат липсата на работници – особено сезонни. За сметка на това в къмпингите по Халкидики почти целия персонал е от българи, които явно предпочитат изпадналата в криза Гърция, пред цветущата под ГЕРБ-овото управление България.
В добавка, ако Борисов се е заглеждал в усреднени данни от Министерство на образованието (отписани от училище деца), Министерство на труда и социалните грижи, Министерство на икономиката и НОИ, ще види, че средногодишно откакто той е на власт по около 30 хиляди икономически активни българи напускат България със семействата си – явно отчаяни от средата за живот тук. Напускат и хора със собствен бизнес и добри доходи, които виждат безперспективността на това да отглеждат децата си тук и да плащат данъци и осигуровки, които се крадат чрез обществените поръчки и социалните фондове. Това е пряко следствие от неработещи институции като полиция, училища, болници и държавни служби, които следва да осигурят минимално ниво на цивилизованост в страната. Наличието на магистрала покрай Чирпан, Раднево и Нова Загора не ги е направило по-удобни за живеене и с по-добри икономически показатели. Често пъти “инвеститорите” в тези места предлагат условия за работа, за които биха били разследвани и изправени на съд в държави от Западна Европа. Така и липсата на работна ръка и раждаемост може да се компенсира само с внос на работници с дългосрочни визи, които след това да бъдат стимулирани да напускат страната, след изтичане на договорите им. За целта е нужно обаче покачване на доходите на българите и стандарта на живот, което да създаде и търсене за подобни работници – в момента ситуацията е такава, че чужди работници е рентабилно да се вкарват само в сектори с високо заплащане, като ИТ, а за повечето българи остават ниско-платени работни места за които няма и конкуренция от чужденци, което стимулира емиграцията им и липсата на работна ръка. В момента дори и бежанците от Сирия и Афганистан не желаят да остават и да започват работа в България – мнозинството от тях имат за цел Скандинавието или Германия.
Проблемът с липсата на работна ръка е далеч встрани от строителството на пътища и магистрали и ще стане още по-видим, когато общият брой на работещите в България падне под 2 милиона души, а пенсионерите станат над 3 милиона, след около 10 години. Тогава и цялото население на страната ще е около 6 милиона, с тенденция към намаляване още и положението на икономическа стагнация, вследствие на демографията ще е трайно и необратимо.
