Резултатите от последния референдум във Великобритания не закъсняха – лирата поевтиня до рекордно дъно, от пазарите бяха изтрити едни около 100 млрд. паунда капитализация, петрола поевтиня и това е само началото. До голяма степен това, което предстои обаче, ще покаже и дали решението на британския народ ще стартира верижна реакция на разпад на ЕС, или просто съюзът ще преживее напускането на един от най-големите си членове и ще излезе по силен от това.
На първо място, следва да се отбележи, че в Шотландия, Северна Ирландия и Гибралтар вотът в полза на ЕС беше категоричен, което предвещава облаци пред бъдещето на Обединеното Кралство. В Северна Ирландия допреди 20 години се водеше нещо близо до гражданска война, ИРА взривяваше бомби в Лондон и положението не беше розово. Сега северноирландците казаха, че не искат граница между тях и Ейре, а Шин Фейн поставиха въпросът за обединение на Ирландия – след няма и 24 часа от края на референдума.
Друг проблем, още по-екзистенциален за бъдещето на Обединеното кралство като такова, може да се окаже Шотландия. Шотландците проведоха референдум за оставане във Великобритания, в който една от ключовите причини за гласувалите ЗА беше и оставането в ЕС. Това доведе до минимална преднина на желаещите да останат и сегашното положение може да доведе до потворен шотландски референдум и отделяне от Англия. Испания, която никога не е признавала суверенитета на Англия върху Гибралтар, поиска днес съвместно управление върху Скалата. Самите жители на Гибралтар, които макар да отхвърлят идеята за испански суверенитет, все пак гласуваха за оставане в ЕС и ако загубят икономическите си ползи от съюза с Британия, може и да помислят в посока независимост.
В обозримо бъдеще може да станем свидетели на четвърти развод в Европа за последните 30 години – след разпада на СССР, Югославия и Чехословакия, няма да е невероятно и Великобритания да остане спомен от пощенските марки. Всъщност съдбата на Югославия може да е до-голяма степен урок за Обединеното кралство – през 1990г. тази държава беше икономически най-добре стояща и с най-висок стандарт на фона на цяла Източна Европа, опустошена от комунизма и руската окупация. Въпреки многобройните си вътрешни проблеми, Югославия можеше да стане пълноправен член на ЕИО/ЕС още през 1995-та, заедно с Финландия, Австрия и Швеция. Вместо това, днес някои от отломките на Югославия още се борят за членство в един съюз, който вече намаля с един член.
Тук разбира се разводът на Великобритания с ЕС крие и рискове да засили центробежните сили в самия ЕС, които да доведат до Европа на две скорости и дори разпад на ЕС. Това може да стане, ако при предоговарянето на отношенията между съюза и Лондон британците сключат “сепаративни” договорки със Западните държави за сметка на членовете от Източна Европа и успеят да убедят холандците, германците, французите и т.н., че си заслужава да се разберат за сметка на поляците, българите, румънците и словаците. Това би бил краят на ЕС и началото на нова война – както го предсказа и Плевнелиев.
Може да помислим и в друга посока – доколкото сегашния вот “брекзит-бримейн” очерта ясно границите между млади и стари, както и изборите през 90-те години на 20 век в България позволиха на пенсионерите да направят голяма част от внуците си емигранти, главно гласувайки за неподходящи партии. Така и младите британци ясно пожелаха да останат в ЕС, докато дядовците и бабите им решиха да ги прецакат, заради пенсиите и страховете си. Не невъзможно, след около 20 години, когато Англия извън ЕС, граничи със ЕС на север и вижда просперираща обединена Ирландия през Ирландско море на запад, да пожелае отново да е част от Обединена Европа. Тогава сегашните млади ще са вече стари, а народната памет ще си спомня с носталгия как са пътували без визи чак до Слънчев бряг. В ЕС може да членуват вече около 40 държави и тогава Лондон да преговаря за членство с Прищина, Тбилиси и Кишинев няма да звучи невероятно.
