ДА, България?

За тези, за които това име не говори нищо – това е новата партия, чието основаване беше обявено снощи в залата на независим театър Възраждане, в сградата, която по-старите софиянци помнят като Дом на българо-съветската дружба. Тук преди повече от 30 години получих пионерската си връзка, заедно с куп други деца, част от системата на комунистическия режим за възпитание на младежта.

Да се върнем в днешни дни – надявам се нещата по същество с новата да се случат по-убедително, отколкото анонса в препълненана с познати лица зала на театъра. Честно казано, не схванах много посланието на Мануела Малеева, освен, че ако работиш за сбъдването на мечтите си, те имат по-голям шанс да се случат. Кристиян Таков беше по-увлекателен, но на моменти звучеше като пред студентите си, така както го помня отпреди 20 години в аудиториите на ЮФ. Най-интересен беше Христо Иванов – заявката му за нова партия, която да бори корупцията на политическо ниво обаче трябва да бъде изпълнена с конкретно съдържание, което предстои да се види като стъпки. Щом борбата с корупцията има нужда от цяла партия, която не се декларира като лява, дясна, либерална, консервативна или друга традиционно политическа – то явно корупцията вече е проблем на държавно и национално ниво. Доколкото помня, партията на Татяна Дончева беше регистрирана със същата заявка, а и Георги Кадиев също направи “Нормална България” за да бори нещо подобно на корупция. Засега от изброените имам най-много вяра на Христо Иванов, поради едно просто и принципно действие – подаде оставка, когато това беше нужно, за да покаже, че обещанията на Борисов и ГЕРБ за реформа в правосъдието са празни приказки.

Време е да се мине отвъд етапа на приказките и партията на Христо Иванов да заяви ясно това. Някои от лицата, които видях вчера, не будят доверие с присъствието си, но нека изчакаме развитието.

 

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , . Bookmark the permalink.