За мигрантите, а.к.а. бежанците

Този текст го мисля от доста време и поне от времето на сблъсъците в Харманли преди две седмици всеки ден се каня да го напиша. Прочетох доста мнения за и против мигрантите-бежанци, действията на полицията и въпроса – какво да ги правим оттук натам. В крайна сметка, за себе си стигнах до следните изводи:

  1. Сегашните имигранти в България не са никакъв проблем, ако институциите работят нормално. За държава с размерите и населението, които имаме към момента, 15-20 хиляди души не са проблем – да им се осигурят сносни (не луксозни) условия за живот в центровете – били те от открит или закрит тип. Фактът, че там липсва топла вода, топла храна и медицинско обслужване показва просто, че институциите не работят. Това на свой гръб са изпитвали не само бежанци, а и граждани на България (в това число и аз), попадали в някакъв момент от живота си в болница, старчески дом, социална институция за деца, затвор и каквото още се сетите. Провалът на държавата да осигури елементарни условия за живот на уязвими групи хора е видим отдавна преди в Харманли да бъдат вкарани над 3000 човека. Кражбите и корупцията, повсеместни в държавното управление, водят до това, че и оскъдните пари за храна и сносни условия се крадат безнаказано от работещите там, които често са точно толкова изпаднали от социалната стълбица на живота, колкото и настанените там.
  2. Повече от явно е, че не всички от влезлите в България отговарят на критериите за бежанец и трябва да бъдат екстрадирани там, откъдето са дошли и обществото да получи информация, че това се случва. В момента, широко ширещите се страхове на много хора не получават адекватен отговор от държавата и на много места се счита, че няма върнати мигранти и всеки, който влезе, остава тук. Това не е така и трябва да се знае.
  3. Самите мигранти, влязли в България, би трябвало да знаят, че никой не ги е поканил и следователно никой не е длъжен да им осигурява къщи, работа, пари или свободен вход към други страни в Европа. Всичко, което получават, е защото все пак България им го дава, а не защото са го заслужили. Хвърлянето на камъни по полицаи не увеличава шансовете им за нищо, освен за екстрадиция. Следва да знаят, че има български граждани, които живеят по-зле и от тях и това да им се припомня периодично.
  4. Държавата трябва да поеме по-ясни мерки за интеграция на дошлите тук, и на всеки шест месеца да оценява напредъка им. Езикови курсове, курсове за професии и занаяти, търсене на работа и жилище – ако някой не се справя или прави нещата проформа, може да попадне в категорията на екстрадираните обратно. Това би повишило мотивацията на тези, които в момента не правят нищо. Разбира се, тук основна роля е на държавата, която да създаде организация за тази интеграция. Като виждаме способностите на държавата да създава единна организация в Спешната помощ например, не съм оптимист и за мигрантите.
  5. Редно е да се отбележи – България няма генерален проблем с 15 хиляди мигранти и всички малки проблеми са решими в рамките на два-три дни. Много ясно, че бунтовете трябва да се потушават със сила, но трябва и да се разследва кой от държавните органи не си е свършил работата за да се стигне до бунтове. Проблемът на България, като част от Европа е с неизвестен брой милиони пакистанци, бенгалци, нигерийци и т.н., които в днешния информационен век са информирани точно колко ще им струва да се доберат до ЕС и да подадат молба за убежище. Това предстоящо преселение на народите няма да може да се управлява и ако Ердоган реши да направи репетиция, като пусне ударно един-два милиона бежанци към Европа, резултата ще е брутален. Никой няма да ги остави да влязат, което ще значи едно – жертви. За тези жертви виновен ще е ЕС, доколкото всички очакват хуманност от европейците, а не от режима в Анкара. В този ред на мисли, новините “в България полицията бие, няма храна и е студено” действат отрезвяващо на желаещите за бърз бежански статут, заплатен от социалните фондове на Европа. Не е ясно докога и дали това би ги спряло, но чудесно ще е, ако тази новина е възпряла много от намиращите се в Турция да тръгват насам.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.