Защо още туроператори ще фалират?

Вчера, един от големите български туроператори обяви фалит. След близо 20 години на пазара, международното положение и ниско-тарифните авиокомпании принудили Алфатур да хлопне кепенци точно преди Коледа и да завлече парите на около 600 свои клиенти, които са се доверили на тази компания за почивките и пътуванията си. Новината за несъстоятелността накара застрахователя Евроинс, който е застраховал туроператора за 1.4 млн. лева настъпили щети, да се усъмни в умишлен фалит, което е престъпление по НК. Според много запознати в туристическия бранш, фалитът на Алфатур е бил предизвестен още преди месеци, като те са се опитвали да съберат максимални пари, преди да спуснат кепенците. Пак според мнение на хора от бранша, хората зад Алфатур скоро ще стартират нов туроператор, начисто и все едно нищо не е било.

За мен е забавно оправданието с лоу-кост авиокомпаниите и с положението в Турция, Тунис, Египет и т.н. От международното положение страдат всички туроператори, а тези, които продаваха турски дестинации отчитат спад в пъти по програми, които преди година са били пълни. Ниско-тарифните компании всъщност са причина все повече хора да пътуват и неспособността на разни хора с мислене от времената на Балкантурист да се оптимизират ще доведе до изчезването им – както влаковете изместили каруцарите и файтонджиите.

В момента човек има малко причини да избере туроператор и за в бъдеще те ще стават все по-малко – ако не ви се рови в интернет за директни оферти, или не знаете езици, или трябва да се организира нещо за повече хора – тогава това може да се обърнете към туроператор. Но си мисля, че през 21 век хората, които трудно се оправят с интернет и не знаят езици, едва ли ще имат и пари за пътувания.

Честно казано, не виждам причина да платя три хиляди лева за десет дни в Иран, Мексико или Виетнам, и да се съобразявам с прищевките на други десет души в набързо съставена група от случайни хора. Не ми е нужен български екскурзовод, който да ми показва туристически забележителности и да препускам по музеи за норматив, когато мога да отида където искам, когато искам и за колкото време искам – сам. Ако мога да дам три бона, за да се съобразявам с други, то вероятно ще мога да платя дори четири бона, за да не се съобразявам. Ако туроператора ми предложи индивидуални услуги като вадене на визи, намиране на добри хотели (проверени лично от тях), наем на кола и бус с или без шофьор за нормални пари, или вариант за помощ в критична ситуация (изпуснат полет например), то тогава съм готов да им платя, за да зная, че в организираното от мен пътуване има някакви сигурни неща. В противен случай – не виждам смисъл от клонингите на Алфатур, които все още ме бомбардират с оферти.

Добрата новина за българския туризъм е все повече авиокомпании да отварят маршрути до български летища целогодишно, което да дава възможност на все повече хора да пътуват. Повече чужденци тук значи повече клиенти за квартири през AIRBNB и малки хотели, повече пари за местни малки бизнеси и повече успехи за повече хора, а не за няколко големи акули от бранша на Балкантурист.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.